Движението на Фоколарите припомни втората годишнина от кончината на своята основателка Киара Лубик

Една история започнала с Киара Лубик, гледаща днес към бъдещето. Тази е историята на Движението на Фоколарите, която припомни втората годишнина от смъртта на своята основателка, Киара Лубик на 14 март 2008 г., с много инициативи в целия свят. В Римското кметство на Кампидолиума, на 15 март се проведе среща, на която преди 10 години на Киара Лубик бе връчено почетното римско гражданство.


„От днес следователно, съм римска гражданка”
Това каза преди 10 години Киара Лубик. „Бих искала на днешното събитие, бе продължила, да съответства един ангажимент от наша страна: да се посветим от сега нататък на този град, повече и по-добре с това, което може да предложи нашата харизма: любов, единение между всички, навсякъде”. Пророческа бе тази идея за универсалното братство на Киара Лубик, която изказвания, свидетелства и документални филми показаха, че е възможна. Потвърди го в изказването си кардинал Станислав Рилко, председател на Папския съвет за миряните. Голям е каза днес, този прочит в днешния свят, понякога с тъмни страници, но съществуват и други действителности като тази. Затова помним Киара с голяма благодарност. Сред първите, които взеха думата бе имам Изак ел Паша:


Глас имам
Разказа за срещата през 1997 г., когато Любик, поканена от имам Мохамед говори пред близо 3000 афро-американски мюсюлмани в неговата джамия в Ню Йорк. Едно събитие, което каза, събори много бариери и донесе светлина за всички. „Този ден бе подписано споразумение за единство, което никога няма да умре. Заедно ще успеем да изградим мира на тази земя, защото тази е волята на Бог”. В тази джамия бе и равинът на Ню Йорк, Майкъл Шевач:

Глас равин
Говори за своите първоначални съмнения и страхове към мюсюлманите и после по време на тази среща за едно вътрешно изцеление: откритието за равноправие в различието. Премина през Фонтем в Камерун, където движението присъства от 1966 г. повикано, за да помогне на един народ да оцелее. Невероятно е сега неговото развитие благодарение на социални връзки базиращи се на респекта и на взаимната любов: бели християни и черни, които в по-голямата си част практикуват традиционната религия, се чувстват като братя. Други изказвания описват конкретни реализации в областта на икономиката, на възпитанието и на социалния ангажимент, вдъхновени от една нова култура, културата да се дава. Всички могат да направят нещо, за да построят един по-братолюбив свят и погледът на присъстващите отива напред, към бъдещето. Срещата в Кампидолиума не бе едно възпитание, каза Мария Воче, настоящият председател на Фоколарите:


„Защото се възпоменава някой, който вече е отминал, но случаят не е този. Ние искаме да възпоменем един живот, един живот който започна с Киара и който продължава”.
 
 
jp/ RV