Втора великопостна проповед във Ватикана: Евхаристията придружава свещениците и миряните през целия им живот

В параклиса Redemptoris Mater във Ватикана, отец Раниеро Канталамеса, проповедник при Папския дом, изнесе своята втора великопостна проповед в присъствието на Папата и на членовете на Римската Курия. Проповедта бе посветена на фигурата на свещеника и на дара на Евхаристията. Свещеническата тайна – отбеляза проповедникът - се опира на известяването на Евангелието и черпи сили от саможертвата на Христос. За да бъде свещеник презвитерът трябва да предлага самия себе си както Исус.


Християнското свещенство се обяснява „като зависимост и като сакраментално участие в свещенството на Христос”. Презвитерът на олтара не представлява само Исус „върховния свещеник”, но и Исус „върховната жертва”:

„Жертвата на свещеника и на цялата Църква, без тази на Исус, не би била нито свята, нито угодна на Бог, защото сме грешни същества. Но и саможертвата на Исус, без тази на неговото тяло, което е Църквата, би била непълна и недостатъчна, не би осигурявала спасението, а би го получавала”.  

По-нататък отец Канталамеса се спря на тайнството Причастие, конкретен знак на благодатта. Когато каза, се повтарят думите на Исус от освещаването, тогава Евхаристията е знак за живота и смъртта на Исус”. Да се прилагат тези думи във всекидневния живот за един свещеник означава да поднася времето и силите си и всичко, което предвещава смъртта като умъртвяванията и болестите. Целият ден и не само моментът на отслужването е една евхаристия. Евхаристията – обясни проповедникът – е дълбоко свързана с всички аспекти на живота. Евхаристията – завърши – е храна и за младежите, особено в един свят доминиран от използването на тялото, виждано като един инструмент на удоволствие и на експлоатация.

„Тялото не е инструмент на удоволствие, което да се продава а е дар, саможертва, в брака като средство на диалога, на препредаването на живота; в богопосветения живот като жертва за братята. Ето тогава, че целият живот се преобразява”.
 
jp/ RV