Бенедикт ХVІ към Апостолическата Пенитенциария: Тайнството изповед дарява утеха за
човешкото сърце
„Изповедалнята като място за отслужване на Тайнството на Помирението, но също и място
в което трябва да се „живее” по-често, за да може вярващия да намери милосърдие, съвет
и утеха, да се чувства обичан и разбран от Бог”. Това е насърчението на Бенедикт ХVІ
към свещениците, участници в курса на Вътрешния форум (всичко което се отнася до сферата
на съвестта на всеки един вярващ), организиран от Апостолическата Пенитенциария. В
словото си по време на аудиенцията Папата призова да се покаже на съвременните хора,
изкушавани от релативизма, който замъглява съвестта, „красотата и величието на Божията
доброта”.
Ако изчезне чувството за Бог, то тогава ще изчезне и чувството за
грях: това е действителност на която днес все по-често сме свидетели, посочи Бенедикт
ХVІ. Но ако хората бъдат подпомогнати за срещата им с Бог, чрез един „диалог на спасение”
с Отца който ги обича, тогава обръщането на сърцето ще доведе до един различен начин
на живот и отричане от злото. Посредник и изключително средство за тази среща са свещеника
и Тайнството на Покаянието. Именно върху тези две опорни точки, беше насочено словото
на Папата към експерти и свещеници, участници в годишния формационен курс на Апостолическата
Пенитенциария:
„Кризата на Тайнството на Покаянието, за която често се говори,
засяга преди всичко свещениците и тяхната отговорност да възпитават Божия народ на
основните изисквания на Евангелието. На първо място великодушно да се посветят на
сакраменталната изповед; да водят смело паството, за да не се приспособи към манталитета
на днешния сват, а да може да взима правилни решения, избягвайки компромисите”.
Компромиси,
които са характерни за настоящия „културен контекст”, белязан от хедонизма и релативизма,
стремящи се да премахнат Бог от човешкия живот, констатира Бенедикт ХVІ:
"....хедонистичния
и релативистичен начин на мислене, водещо до премахването на Бог ог живота, не помага
за придобиването на нови ценности и за различаване на доброто от злото и изграждане
на чувството за грях. Не трябва да забравяме, че съществува един порочен кръг между
отричането на Бог и загубата на чувството за грях”.
Бенедикт ХVІ посочи,
че именно между тези крайности на личната и колективна съвест трябва да се открои
фигурата на свещеника. За пример Папата посочи Свети Жан-Мари Виане, който е извор
на една „неизчерпаема вяра в Тайнството на Покаянието” и да укрепят характерните за
свещенството дарове: духа на молитвата, евангелската бедност „личната и съкровена
връзка с Христос”, отслужване на Светата Литургия. Но също и едно „силно лично покаяние”,
допълни Светия Отец:
„Съзнанието за личното ограничение и нуждата от Божието
Милосърдие за получаването на прошката, за обръщането на сърцето и за да бъдем подкрепяни
по пътя към светостта, са особено важни в живота на свещеника: само онзи, който пръв
е изпитал тяхното величие може да бъде убедителен вестител и служител на Божието Милосърдие”.
Затова,
подчерта Папата, „важно е свещеника да има една постоянна аскетична нагласа, подхранвана
от общението с Бог и постоянно да опреснява своите познания по морално богословие
и в хуманитарните науки:
"В условията на свобода, в които днес е възможно
да се упражнява свещенството, е необходимо свещениците да живеят по „възвишен начин”
личния отговор на тяхното призвание, защото само който всекидневно се превръща в живо
и ясно присъствие на Господа, може да предизвика у вярващите чувството за грях, да
дари смелост и да породи желанието за Божията прошка”.