Днес се навършват 39 години от смъртта на епископ Кирил Куртев

На 9 март се навършват 39 години от смъртта на епископ Кирил Куртев, апостолически екзарх на католиците от източен обряд в България и една от големите фигури на Католическата църква в периода между двете войни през ХХ век. Неговото духовно управление на католиците от източен обряд се характеризира с началото на нова стратегия във вътрешната църковна структура, насочена не към нейното разширяване, а към развитие в дълбочина. Така под неговото умело духовно ръководство църквата от източен обряд достига пълнота на литургичните и аскетични практики, усъвършенстване на църковната организация, обогатяване на формите за възпитание, социалната и благотворителната дейност, както и по-голямото участие на миряни в живота на Църквата. През 20-те и 30 те години на миналия век той дава сериозен принос за преодоляването на традиционното разделение между двата католически обреда в страната, показвайки в българското обществено пространство единната позиция на католиците по въпросите на фашизма и националсоциализма, болшевизма, статута на работниците и националния български въпрос. По неговото време започва да излиза и вестника на българските католици „Истина”, като първия брой носи датата 8 май 1924, както и учредяването на мирската организация „Св.Кирил и Методий”.Епископ Куртев участва в работата на Втория Ватикански събор през 1963 и на първия генерален Епископски синод в Рим през 1967 г. За неговия житейски и духовен път припомня накратко Гергана Дойчинова:

Епископ Кирил Куртев (с кръщелно име Кольо), е роден на 18 юли 1891 г. в с. Дрипчево, Свиленградско. Родителите му, православни християни, насърчават неговото влечение към просветата и през 1901 г. го изпращат да учи в основното училище при манастира в съседното село Мустракли, някогашната обител на прочутия в цяла Одринска Тракия монах Пантелеймон.

Кольо Куртев продължава гимназиалното си образование в Караагач, Одрин, в духовната семинария на отците успенци „Св. Св. Петър и Павел", където учи до 1908 г. По това време у младежа назрява мисълта да се посвети на свещеническия живот и заедно с още десетина българчета е изпратен да следва във Висшата духовна семинария „Св. Лъв" в Цариград. На 1 юни 1914 г. той е ръкоположен за свещеник с името Стефан от епископ Михаил Петков в катедралния храм „Св. Илия" в Одрин. Младият тогава свещеник развива своята душепастирска дейност сред българите католици от източен обред в Сливен, Цар Крумово (Елкенджи), Софлу и с. Доврукли (Правдино), Ямболско. През пролетта на 1924 г. Стефан Куртев е повикан в София за помощник на Йосафат Козаров, проадминистратор на католиците от източен обред в България.

На 23 септември 1925 г. Стефан Куртев е назначен за изпълняващ длъжността Апостолически администратор (екзарх) на българите католици от източен обред. Година по-късно, на 25 юли 1926 г., папа Пий XII го издига в епископски сан. Тържествената служба на хиротонията на новия епископ се извършва на 5 декември с. г. в храма „Св. Климент" в Рим.

Като символ на своята бъдеща мисия новоръкоположеният епископ приема името Кирил. През 1928 г. в България има организирани униатски църковни общини в 24 селища. За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват духовните нужди на 15 000 униати в България. В следващите години се създават нови униатски енории – в с. Куклен, Пловдивско и в Свиленград.

На 30 май 1941 г., неочаквано и за най-близките си съратници, Кирил Куртев подава оставка. Замества го Иван Гаруфалов, когото той лично ръкополага в епископско достойнство, а епископ Кирил поема ръководството на общество на сестрите евхаристинки.

Смъртта на Иван Гаруфалов кара епископ Кирил да се върне на стария си пост през 1951 г.


След процесите срещу Католическата църква Кирил Куртев остава единственият висш йерарх в България. Поради изключителните обстоятелства той трябва да се грижи не само за униатската общност, но и за католиците от западен обред в Никополската и Софийско-Пловдивската епархия.

Епископ Кирил Куртев доживява да види и най-значимото събитие в живота на Католическата църква през миналия век – Втория ватикански събор. Той участва в неговата работа по време на втората (1963 г.) и четвъртата сесия (1965 г.), както и на първия генерален епископски синод в Рим през 1967 г.

На 7 март 1971 г. епископ Куртев е в с. Куклен. По време на следобедната служба 80-годишният архиерей получава сърдечен удар. Два дни по-късно, на 9 март, сърцето на епископ Кирил Куртев престава да тупти.
 
Гергана Дойчинова