Първа проповед за Великите пости: християнството е влюбване, не принуда

В параклиса Redemptoris Mater във Ватикана бе изнесета първата проповед за Великопостния период с участието на Папата и членовете на Римската курия. Проповедникът при Папския дом, отец Раниеро Канталамеса, посвети своето размишление на разликата между Мойсеевия закон и Духа и на ролята на свещеника като администратор на Божиите тайни.

Отец Канталамеса се спря на съществената разлика между Древния завет, опиращ се на Мойсеевия закон, записан на каменните плочи и на Новия завет на Духа, законът вписан в сърцата на всички. Това е една разлика „отличаваща християнството от всяка друга религия”. Новият закон е новият живот, той е благодатта идваща от смъртта и възкресението на Христос:

„Всяка човешка или философска религиозност започва казвайки на човека това, което трябва да прави, за да се спаси… Християнството не започва казвайки на човека това, което трябва да прави, а това, което Бог е сторил за него. Исус не започна да проповядва казвайки: ‘Покайте се и вярвайте в евангелието, за да се приближи до вас Царството’; започна казвайки: ‘Царството Божие дойде сред вас’ – без да сте го заслужили, безплатно! – ‘покайте се и вярвайте в Евангелието’. Не първо покаянието, след това спасението, а първо спасението, дарът, а след това покаянието, дългът”.
   
Така трябва да бъде разбирана заповедта да се обича Бог и ближният. „Преди него стои дарът, благодатта”. Ние обичаме, защото Бог ни обикна пръв. „От дара извира задължението, не обратното”. В този смисъл би било чист морализъм да се живеят заповедите на Евангелието по стар начин, без благодатта. „Законът на Духа – отбеляза отец Канталамеса – не е в тесния смисъл този казан от Исус на планината на блаженствата, а този вписан от Него в сърцата на Петдесятница”:
 
„Апостолите са живият пример на това. Те чуха от живия глас на Христос всички евангелски заповеди, например тази че „който иска да бъде пръв да стане последен и слуга на всички”, но чак до края ги виждаме загрижени да определят кой е най-големият сред тях. Само след слизането на Духа над тях ги виждаме напълно забравили за себе си и разпространяващи само ‘големите Божии дела’”.
   
Новият закон на Духа действа чрез любовта, „любовта, с която Бог обича нас и с която едновременно ни прави да обичаме Него и ближния. Този е един нов начин да обичаме”:
 
„Любовта е един закон, ‘законът на Духа’, в смисъл че създава в християнина един динамизъм, който го подтиква да прави всичко онова, което Бог желае, спонтанно, защото е направил своя волята на Бог и обича всичко, което Бог обича. Подтиква ни да правим нещата заради привличането, не по задължение: това е голямото завоевание, което винаги християнинът трябва да прави. Християнството е създадено, за да бъде живяно от любов, не по принуда”.
  
Свещеникът – продължи отец Канталамеса – носи задължението да „помага на братята да живеят новата благодат”, да показват че християнството не е една доктрина, а една Личност, да проповядват не самите себе си, а неизмеримата красота на Христос, чудесата на Духа, които не се налагат, а привличат. Същевременно трудност, особено за днешния човек – посочи – е именно тази да вярва, че неговото спасение не зависи изключително от него самия:

„Да се спасиш ‘чрез благодатта’ означава да признаеш зависимостта от някого, което е най-трудното. Това е обяснението, което свети Бернард дава за греха на Сатаната: той предпочете да бъде най-нещастното от създанията по своя причина, вместо най-щастливото по благодатта на други; предпочете да бъде ‘нещастен, но самостоятелен, вместо да бъде щастлив, но зависим… Отхвърлянето на християнството, в ход в дадени нива на нашата западна култура, когато не е отхвърляне на Църквата и на християните, е отхвърляне на благодатта’”.
 
jp/ rv