Кардинал Томаш Шпидлик: В търсенето на диалога между Изтока и Запада

Едно послание на източна духовност, в състояние да основе днес една школа в изкуството, в културата и в политиката както на Изтока, така и на Запада. Ето профилът на 90-годишния кардинал Томаш Шпидлик, очертан от научната общественост на Папския Източен институт, който на 26 февруари го отличи за неговата научна дейност. Едно признание което продължава с пълен ритъм, защото кардинал Шпидлик не е престанал да изучава традицията на християнския Изток. Така че на неговия труд се гледа не само като на история на духовността, той представлява една органична теологична визия. „Разпространявам – казва за себе си – красотата, която спасява, една теологична визия, в която преобладава литургичната символика и където видимият образ е равностоен на разказвани или написани свидетелства на вярата”.

Кардинал Шпидлик бе отличен от Папския източен институт с медал за неговата 40-годишна преподавателска дейност от архиепископ Сирил Васил, бивш ректор, а сега секретар на Конгрегацията за Източните Църкви, който го постави преди всичко в галерията на своите неотменими отправни точки. А зам.ректорът отец Суни Кокаравалайл го нарече „нашият Ливански кедър”, давайки му статута на жива институция.
Тайната на „метода Шпидлик” според отец Милан Жуст, сътрудник в Папския съвет за насърчаване на християнското единение се състои в способността „да виждаш заедно две неща”: в разглеждането на „различни теми от историческа, културна и религиозна гледна точка, но преди всичко от гледна точка на конкретния живот, поставяйки Лицата от Пресветата Троица и създаденото лице, неговият образ, в центъра на всичко. В дълбочината на своето сърце отец Томаш има същото това поведение на духовен водач и на изследовател и преподавател”.

Един свещеник, който поучава чрез собствения си живот: затова в академичните среди ще остане завинаги като „отец Томаш”, никой не се обръща към него наричайки го професор или ваше високопреосвещенство, разказва отец Ричард Чемус, наследил от отец Шпидлик катедрата по източна духовност. Доводът е следният: „Там, където интелектът е свързан със сърцето, словото не само започва науката, но поражда живот”, следователно „професор се става чрез бащинството”. Наистина, „от Шпидлик се очаква винаги една дума, която поражда живота в Духа, а не само една информация задоволяваща любопитството. От него се очаква да бъде духовен баща, не само един професор. А Шпидлик наистина е такъв, преди всичко, защото даде живот на една своя школа на мисълта”. Отец Чемус посочи трите стълба в мисълта на Шпидлик: примата на живота, примата на личността, духовният живот като изкуство. „Идеите и разумът не предшествуват живота, самият живот разкривава своите неотменими доводи на този, който ги съзерцава. Славянският израз „истина” означава, че истината е нещо живо, нещо което се диша. В познанието на тази истина се достига влизайки в контакт с предмета на проучването, което в теологията не е един мъртъв предмет, а един друг субект, личността на живия Бог”.

На темата за „школата на Шпидлик” се спря и отец Едуард Фаруджа, декан на Факултета по източни църковни науки, който посочи етапите на източната духовност, от пионерите Вилер, Хаушер и Кологрифов до самия Шпидлик, който каза, „умее да разказва живота на руските светци, но умее също така по свой начин да прави достъпен синтез”. За отец Фаруджа „трудът на Шпидлик отваря един прозорец, който като лазера достига до най-дълбоките неща” и показва, че „източната диалектика не върви напред сама като танк, а като един пумпал, който в своето кръгово движение включва ситуации, парадокси и хуморизъм. Вярата е един подвиг, един героичен акт, пътят за достигане е тесен и може да се разшири чрез хумора, който предизвиква човека да промени своето наклонение, за да следва неговата посока”.

Йорданка Петрова/ Osservatore Romano