Бенедикт ХVІ: Свети Бонавентура, идеал за живот в целомъдрие, бедност и послушание

Църквата трябва да следва целомъдрен, беден и послушен начин на живот. Това потвърди днес Папа Бенедикт ХVІ по време на седмичната генерална аудиенция, посветена на Свети Бонавентура от Баньореджо, учител на Църквата, успял да хармонизира францисканската духовност с теологичното размишление. В момента на поздравите Папата припомни фигурата на Шопен, за който днес се чества второто столетие от раждането и насърчи местните Църкви да полагат все повече усилия в подкрепа на циганите.


„Добър човек, обичан, благ и милосърден, изпълнен с благодетели, обичан от Бог и от човеците”. Бенедикт ХVІ използва думите на една древна папска похвала, за да очертае профила на Свети Бонавентура от Баньореджо. Един „човек на действието и на съзерцанието”, подчерта Папата, който допринесе за създаването на „една хармония между вяра и култура”. Светият Отец припомни своето неотдавнашно посещение в Баньореджо (Италия) и сподели с верните своята любов към Свети Бонавентура още от младежките години:
 
„Ще споделя, че предлагайки ви този аргумент, чувствам известна носталгия, защото си спомням проучванията, които като млад учен, правех за този особено скъп за мене автор. Неговото познание повлия не малко за моето формиране”. 

Бенедикт ХVІ припомни необикновения човешки живот на Свети Бонавентура, със светското име Джовани да Фиданца. Един епизод, когато е бил младеж, посочи Папата, го белязва дълбоко. Благодарение на Свети Франциск Асизки, на когото майка му се моли, е спасен от тежка болест. Джовани си задава въпроси за своя живот и „привлечен от евангелския пример на Братята Минорити, е приет в голямото семейство на последователите на Свети Франциск. Папата припомни думите на самия Свети Бонавентура за доводите на своя избор:
 
„В писмо адресирано до един друг монах пише: „Изповядвам пред Бог, че причината накарала ме да обичам още повече живота на блажения Франциск е тази, че той прилича на началото и израстването на Църквата. Църквата започва с обикновени рибари и се обогатява впоследствие с известни и мъдри учени; религията на блажения Франциск не е била установена от човеците, а от Христос”. 

През 1243 г. Джовани облича францисканското расо и приема името Бонавентура. Така в Париж започва и своето богословско обучение. През годините натрупва „едно лично виждане и духовна чувствителност с голяма значение” и така, каза Папата, „става един от най-важните богослови на историята и на Църквата”. По-специално подчерта заглавието на тезата, която той защитава „за да бъде удостоен с правото да преподава богословие”: „Въпроси за познанието на Христос”:
 
„Този аргумент показва централната роля, която Христос е имал винаги в живота и поучението на Бонавентура. Можем да кажем несъмнено, че цялата негова мисъл е дълбоко христологична”. 

През годините, когато Свети Бонавентура е бил в Париж, отбеляза Папата, францисканците и доминиканците са били осъждани че преподават в университетите, поставяйки „под съмнение дори автентичността на своя богопосветен живот”. В действителност, посочи, промените въведени от Просещите ордени „в начина за разбиране на религиозния живот” са били „толкова обновителни, че не всички са успявали да ги разберат”. Както това се случва, сред „истински религиозните лица са били прибавяни причините на човешка слабост като завистта и ревността”. Бонавентура се занимава с въпроса в творбата „Евангелско съвършенство”, в която показва, че Просещите ордени, „практикувайки обетите за бедност, целомъдрие и послушание, следват съветите на самото Евангелие”. Едно винаги актуално поучение:
 
„Църквата е по-светла и по-красива от верността към призванието на нейните чеда и дъщери, които не само практикуват евангелските заповеди, но чрез Божията благодат, са призвани да съблюдават нейните съвети и така да свидетелстват, чрез своя беден начин на живот, целомъдрен и в послушание, че Евангелието е извор на радост и съвършенство”. 

Свети Бонавентура е Главен настоятел на Ордена на Братята Минорити в разстояние на 17 години. Длъжност, каза Папата, изпълнявана „мъдро и благоразумно”, намесвайки се понякога строго за предотвратяването на злоупотреби”. За да се избегне едно вътрешно разделение, е оповестен текст от Бонавентура, в който „се обединяват нормите регулиращи всекидневния живот на Братята Минорити”:
 
„Бонавентура разбира същевременно, че разпорежданията, вдъхновени разумно и умерено, не са били достатъчни, за да осигурят на общността общия дух на сърцата. Било е необходимо да бъдат споделяни същите идеали и същите мотивировки”. 

По тази причина Бонавентура желае да представи „истинската харизма на Франциск, неговия живот и поучение”. Изслушва с внимание спомените на тези, които са познавали лично Франциск и написва една биография на Светеца от Асизи. Каква е представата за Свети Франциск, „родена от сърцето и мастилото на неговия син и приемник, свети Бонавентура?”:
 
„Франциск е един alter Christus, един човек, който търсеше Христос. В любовта подтикваща към подражанието, той се уподобява изцяло на Него. Бонавентура сочи този жив идеал на всички последователи на Франциск. Този идеал, валиден за всеки християнин вчера, днес и винаги, бе сочен като програма и за Църквата на Третото хилядолетие от моя почитан предшественик Йоан Павел ІІ". 

Една програма, която е насочена към самия Христос, който "да се познава, обича, подражава, за да се живее в него триединният живот и с него да се преобразява историята до идването на небесния Ерусалим". Поздравявайки полските поклонници Папата поздрави тези от Полша и припомни 200-годишнината от раждането на композитор Фридрих Шопен, която се чества днес. Неговата музика, "която даде голям принос в културата на Европа и на света", бе неговото пожелание, "нека приближава до Бог тези, които я слушат и помага да се преоткрива дълбочината на човешкия дух". Обръщайки се към полските поклонници, Светият Отец поздрави специално участниците във Ватикана в срещата за пасторална дейност сред циганите. Папата пожела "местните Църкви да работят заедно за една все по-ефикасна дейност в полза на циганите".

jp/ rv