Монс. Агостино Маркето: Църквата на страната на циганите против расизма и дискриминациите

„Насърчението на Църквата към циганите: ситуация и перспективи”. Тази е темата на среща на националните директори за пасторална дейност за циганите в Европа, която ще се проведе в Рим от 2 до 4 март в двореца Сан Калисто. Целите на тази среща обяснява архиепископ Агостино Маркето, секретар на Папския съвет за пасторална дейност за мигрантите и странстващите:

**********
Преди всичко бих искал да подчертая ситуацията на крайна бедност, в която живеят милиони цигани в Европа, утежнена и от чувствата на неприязненост и враждебност към тях. Проявите срещу тях на расизъм и ксенофобия се регистрират във всички страни, но не със същата сила. Затова задача на Църквата е да работи за защита на тяхното достойнство и права, като сочи на циганите и техните граждански задължения. На тази среща ще обсъдим ситуацията в различни страни и от пасторална гледна точка, подчертавайки предизвикателствата и възможностите. Ще бъде отбелязан приоритетът и формулирани предложения за една по-ефикасна и координирана дейност между местните европейски Църкви и различните църковни организми. Освен това ще потърсим подходящите средства за по-добро приемане на Църквата в техните общности.

По какъв начин Църквата проява специално внимание към тях?
Църквата присъства сред циганите със специфична пасторална дейност, имаща предвид тяхната културна особеност и зачита тяхната идентичност и различие за което говори и Вторият Ватикански събор. В почти всички европейски страни съществуват специални структури за тях, в които работят свещеници и пасторални дейци за осигуряването на ефикасна и подходяща духовна помощ. В различните страни техният брой е различен. Във Франция например, с нейната древна пасторална история в тази област, има повече от 100 дейци, сред които двама свещеници, постоянни дякони, аколити и четци от етноса Мануш. Много от тях споделят начина на живот на циганите, приемайки да живеят в техните общности и каравани, създавайки така наречените „общности-мостове”. Така отблизо участват в страданията и всекидневните трудности на циганите, създавайки връзки на солидарност и братско общение. Друг конкретен израз за църковното внимание към циганите са многобройните конгрегации и монашески институти ангажирани в евангелизирането и дейността за тяхното цялостно развитие. Ефикасна е и дейността на свещениците, монасите, монахините и дяконите от цигански етноси. Ще припомня, че съществуват Международни организации, които стоят редом до циганите в защитата на техните права и социално, културно и религиозно издигане.


Фактът, че 2010 г. е обявена за Европейска година на борбата срещу бедността и социалното отхвърляне, според Вас какво би означавала за живота на Ром, Синти и другите групи цигани?
Броят на циганите в Европа е около 12-14 милиона. От тях по-голямата част живее в условията на крайна бедност, няма достъп до питейна вода, прехрана, жилища и санитарни грижи. Бедността и дискриминацията на свой ред изключват много цигани от трудовата заетост и политическата дейност, от възпитателните системи и др. Необходимо е да се държи сметка за това, което иска от нас Папа Бенедикт ХVІ в енцикликата “Caritas in veritate”, т.е. да отделяме внимание и програмираме инициативи без да унижаваме бедните, в този случай циганите. Тъй като твърде често се забравя, че те са хора като нас, с тяхното достойнство. Нужни са дела на любов и взаимно отваряне. Пожелавам тези инициативи в полза на Рим, Синти и другите цигански групи да бъдат „дълготрайни”, т.е. да не завършат през Европейската година, а да продължават до тяхното фактическо включване в социалния и гражданския живот.

JP/ RV