"Величае душата ми Господа" тема на шестия ден от Духовните упражнения във Ватикана

Предпоследен ден от духовните упражнения във Ватикана. На днешния ден Светия Отец Папата и неговите сътрудници от Курията размишляват на темите предложени от проповедника отец Енрико дал Коволо за „Химна Величае душата ми Господа” и „Ангелската благавест на Дева Мария”. В късния следобед салезянския богослов ще предложи размишление и за Божия Раб Йоан Павел ІІ. За дълбокото значение на химна на Мария, предлагаме някой размишления на Бенедикт ХVІ:


„Величае душата ми Господа”, посочва Папата, ни учи че Бог „застава на страната на последните”. Както преди две хиляди години, така и днес, светът иска сякаш да ни каже, че „силните, богатите и горделивите”, надделяват над малките. Но Божият план преобръща опорните точки, върху които човечеството предпочита да изгражда своето бъдеще, посочва Светия Отец:


„Смиреният е видян като един победен който няма какво да даде на света. Но този е основния път и не само защото смирението е една голяма човешка добродетел, но и защото на първо място е начина по който действа сам Бог”. (Проповед, Лорето 2 септември 2007)

„Неговата тайна сила – уверява Папата – е предназначена да се открие накрая, за да покаже кои са истинските Божии избраници”:


„Онези, които Му се боят и са верни на Неговото Слово; „смирените, гладните, Израил неговия слуга”, т.е. общността на Божия народ, която, като Мария, е изградена от онези които са „бедни”, чисти и смирени по сърце”. (Генерална аудиенция, 15 февруари 2006)


Мария възпява своето смирение и с него възпява Божието величие. Думите на нейната роднина Елисавета: „Благословена си ти между жените, благословен е плодът на утробата ти”, разпалват в душата и хвалебствен химн към Господа, който погледна на смирението на своята слугиня: 
„”Душата ми величае Господа”. Мария признава величието на Бог. Това е първото основно чувство на вярата; чувство, което дарява сигурност на човека и свободата от страха, дори и сред трудните моменти на историята”. (Проповед, 31 май 2008)

Хвалебственият химн „Величае душата ми Господа” е истински и дълбок богословски прочит на историята, посочва Папата. Прочит, който подчертава че „трябва да продължаваме да се учим от Мария”, чиято вяра „е без сенки и пукнатини”. Със своето смирение Мария ни посочва неделимата връзка между величието на Създателя и Неговото творение:


„Там където липсва Бог, човек не става по-велик, а загубва божественото достойнство, загубва Божието сияние върху лицето си. Само ако Бог е велик, човек може да е велик. Заедно с Мария трябва да започнем да осъзнаваме, че е така. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, а да направим Бог присъстващ в нашия живот”. (Проповед, 15 август 2005)


Този шести ден на духовните упражнения, насочен към мариината духовност, е посветен също и на Йоан Павел ІІ, Папата на „Totus tuus” към Мария. „Дева Мария – пише в Енцикликата „Redemptoris Mater” – е постоянно присъстваща по пътя на вярата на Божия народ”. „По специален начин го посочва химна „Величае душата ми Господа”, който извирайки от дълбините на вярата на Мария при Ангелската благавест, продължава да тупти през вековете в сърцето на Църквата”. В тази Година на свещеника, повече от всякога са актуални думите от пост-синодалното Апостолическо насърчение „Pastoris Dabo Vobis”: „Всеки аспект на свещеническата формация – се чете в насърчението – може да бъде уподобен на Мария, която повече от всяко друго човешко същество отговори на призива на Бог”. Мария, припомня Карол Войтила, „стана рабиня и апостолка на Словото, зачевайки в своето сърце и тяло Словото станало плът, за да го дари на човечеството”.


svt/ rv