Как се променя светът

Икономческата криза и военните разходи е темата в уводна статия на Еторе Готи Тедески, новия председател на Института за Религиозни Дейности (Ior) - ватиканската банкова институция, във ватиканския „Осерваторе Романо”. Тедески е 64 годишен, женен с 5 деца. Известен е с уводните си статии във ватиканския официоз „Осерваторе Романо” по финансово-икономически теми и е един от съветниците на Бенедикт ХVІ при написването на социалната му енциклика „Caritas in veritate”. Освен това преподава етика на финансите в Католическия университет в Милано. Има голям брой публикации, като най-известната е „Пари и Рай. Глобалната икономика и католическия свят” (2004). По повод новата папска енциклика, Готи Тедески изтъква на преден план необходимостта от „етически профил на икономиката”.

*********
Мнозина се питат дали действително може да започне студена война между Съединените щати и Китай. За да се даде изчерпателен отговор е необходимо да се анализира взаимовръзката между военни бюджети, развитие и икономическа криза, като се даде оценка дали изискванията на военните разходи допринасят, за да се обясни актуалната конюнктура и се пресметнат възможните рискове в бъдеще.

Тридесет години – до края на осемдесетте години – светът бе свидетел на студената война между САЩ и Съветския съюз и на една динамика, оправдаваща високи инвестиции в отбраната, подкрепени в Америка от силния икономически растеж. Но този растеж, в един все още много малко глобализиран свят, се дължеше на свой ред на инвестициите за звезден щит, преминали в технологически преимущества за индустриалната система.


Пак в края на осемдесетте години, икономическите предвиждания на фалшиви нео малтусиански пророци, и последвалия крах на раждаемостта в западния свят, предизвикаха прогресивното забавяне на икономическото развитие, намалявайки в последствие възможността за абсорбиране на бюджети за отбраната.

За да се компенсира икономическото свиване, бе увеличен процеса на глобализация, посредством стратегията на делокализацията на продукцията в Азия. По този начин континентът започна своя неудържим икономически растеж, продобивайки нова геополитическа роля. Заедно с глобализацията се ускори и процеса за помирение, който доведе до края на студената война между Съединените щати и Русия с падането на Берлинската стена.

Краят на международното напрежение позволи утвърждаването на икономическата икономика над военната. На практика, ракетите бяха заменени от пазара с драстичното намаляване на военните разходи.

Но след студената война изникна едно непредвидено събитие: международния тероризъм в широк мащаб. След 11 септември 2001 нуждата от инвестиции в отбраната стана все по-силна, признавайки недостатъчната превенция на секретните служби по сигурността. В Съединените щати, ангажирани с конфликтите в Афганистан и Ирак, военните разходи започват да се увеличават средно годишно с 14%. От 2001 насам икономическите усилия във военната област са почти удвоени. Но същото се забелязва и в Азия с последвалото утвърждаване на нов геополитически ред.

Новото нарастване на американския военен бюджет започва да се нуждае от незабавно покритие, тоест от съществено увеличение на брутния вътрешен продукт, за да не се ощетят другите инвестиции и социални разходи. Така, за да се финансират нуждите за икономическия растеж, се стигна до експанзията на дълга, достигайки до превишавене на фамозните subprime заеми, станали причина за актуалната криза.

Затова, индиректно, тероризмът предизвиква икономически колапс и последвалата уязвимост на семейства, предприятия и държави. Все още не са изследвани последствията от прекомерното нарастване на дълга и неговото неминуемо снижаване, което може да предизвика дълговременни ограничения и опасност от инфлация в къси срокове. Но би могло да предизвика и нещо подобно на деглобализация, поради прилагането на маневри в защита на потребителите, в ущърб на азиатските страни, в които се задържа голяма част от американския държавен дълг.

Всичко това би могло да се случи в един много променен свят в който геополитическия ред може да отстъпи пред опасността от нови студени войни. Съвременен Китай обаче, не може да бъде сравняван със Съветския съюз от седемдесетте години, нито Съединените щати са ония от осемдесетте, когато доминираха с монопола в технологиите, производството и финансите и които можеха да окажат съпротива на съветската страна, богата на въоръжение, но бедна на действени индустриални структури. Икономическата, а вероятно и военната власт, не са вече под изключителното господство на Запада.

Все повече очертаващия се двуполюсен свят между Изток и Запад, помага да се прозре трудността на един диалог между много различни култури. Това прави още по-ценен приноса на онези, като Бенедикт ХVІ, които призовават за мир, обръщайки се към разума на съвременните жени и мъже.

dg/ Oss. Romano