Бенедикт ХVІ предстоятелства редовен Консисторий за канонизацията на шестима нови Блажени

На 17 октомври Католическата църква ще причисли към редиците на Светиците шестима свои Блажени. Това беше решено на редовния Консисторий, който се проведе тази сутрин във Ватикана под предстоятелството на Бенедикт ХVІ. По време на Консистория бяха разгледани етапите от живота на един Светец и една Светица и представени техните най-добри страни в съответната историческа епоха в която са служили на Църквата и са облагодетелствали обществото.


Първата Блажена, която ще бъде канонизирана на 17 октомври е Мария Елена Маккилъп живяла през периода 1842-1909 г. Родена в Мелбърн, тя е първата австралийска Светица. В онази епоха Австралия е съвкупност от колонии белязани от бедност и примитивен живот. Бедно е и семейството на Мария Маккилъп и затова, въпреки желанието си да се посвети на Бог, тя е принудена да се грижи за материалното благоденствие на своето семейство. На 18 години става учителка в едно малко градче, където заедно с енорийския свещеник създава първите безплатни католически училища, като реакция срещу бича на неграмотността. Тази нейна инициатива намира бързо отглас в група девойки с които дава началото на първото ядро на Конгрегацията на Сестрите от Свети Йосиф на Пресветото Сърце Исусово, наречени накратко Йозефинки, които се посвещават изцяло на възпитанието на децата, грижата за затворниците и техните семейства. Не след дълго тя е обвинена в бунтарство, защото отказва да даде пари на властите. Всички тези клевети довеждат до нейното отлъчване от Църквата и изгонването на Йозефинките от града през 1871 г от епископа на Аделаида, който не след дълго отменя отлъчването и поднася своите извинения на Блажена Мария Маккилоп. Същевременно, създадения от нея религиозен институт е признат канонически от Папа Пий ІХ в който е настоятелка до края на живота си.

Другият бъдещ Светец е канадеца Андреа Басете (1845 – 1937). Роден е в Монреал, на 12 годишна възраст остава сирак и емигрира в Америка, където се научава да почита по особен начин Свети Йосиф. След завръщането си в родния град, постъпва в Конгрегацията на Светия Кръст с името брат Андреа и е назначен като портиер в колежа Notre-Dame, длъжност на която ще остане за 40 години. Но той е също санитар, бръснар, градинар, но преди всичко Божи човек. Чрез силната си набожност към Свети Йосиф и застъпничество на Светеца, получава дара да изцелява и неговата монашеска килия се превръща в крайна цел на потока от хора от всяка социална класа. Умира на 91 годишна възраст през 1937 г. и в Канада денят на неговата смърт е обявен за национален траур.

Връстница на Андрея Басете е испанката Джована Джузепа Чипитрия и Бариола (1845 – 1912). Независимо че е полунеграмотна, още от ранна възраст показва две особени набожности: към Евхаристията и Дева Мария. Този ярък вътрешен живот я кара да се посвети на бедните с които споделя храната, дрехите и част от своята заплата. В тази динамика бързо узрява желанието за богопосветен живот и не след дълго през 1871 г. основава известната днес по цял свят Конгрегация на Сестрите Дъщери на Исус, приемайки името Кандида Мария. Тя и нейните съсестри се посвещават на възпитанието на деца и девойки.

В средата на 1800 година в Казория, близо до Неапол, се ражда Джулия Салцано (1846 – 1929). Израства в сиропиталище, а по-късно става учителка, съчетавайки своите преподавателски способности с дълбока духовна подготовка. Докато преподава, организира кръжоци по шев и бродерия за обзавеждането на бедните Църкви. Отдава се на богопосветен живот през 1905 г., малко след основаването на фондацията на Сестрите Катехистки на Пресвето Сърце Исусово. Бъдещата светица е любвеобилна катахетка към всички хора, независимо тяхната социална пренадлежнаст и е силно набожна към култа на Пресветото Сърце Исусово.


Петата Светица е италианката Камила Батиста Варано (1458 – 1524), дъщеря на принц Джулио Чезаре де Варано, владетел на Камерино. Израства в двореца сред забавления, които нейния ранг и гарантира. И въпреки тази атмосфера на охолност и безгрижие в нея се разпалва искрата на нейната дълбока духовност. В своята автобиография тя разказва, че между 8 и 10 годишна възраст, вследствие проповедта на францисканския брат Доменико да Леонеса, дава обет да пролива по една сълза всеки петък в памет на Христовото Страдание. Този обет не винаги бива спазван, именно поради празничната атмосфера която я заобикаля. Независимо от това, Камила избира монашеския живот, въпреки забраната на баща й. Постъпва във францисканския манастир на Света Киара в Урбино, приемайки името сестра Батиста. Следват години на силен мистицизъм, а Страданието на Христос продължава да бъде нейната опорна точка. Вследствие преследванията от страна на нейното семейство, тя е принудена да избяга, но по късно се завръща в Камерино, където остава до края на живота си, като абатеса, превръщайки се в опорна точка за всички граждански и религиозни власти.

Последният бъдещ Светец, Станислав Казимиешчик, се ражда в Полша (1833 – 1489). Станислав учи в енорията ръководена от отците от Ордена на Свети Салватор Латерански. Тази среща с тях ще остави дълбока следа в неговия живот. На 23 годишна възраст постъпва в Ордена и прилежно задълбочава своите познания върху Библията. Той е практичен и отговорен, но когато става настоятел на новистите, а по-късно и на младите богопосветени, добива отличителната черта на велик учител на духа, почитан много от събратята. На думи и дела се бори срещу първите отклонения на хуманизма, философска мисъл затворена към трансцедентното. Умира на 56 години и в деня на неговата смърт, както свидетелстват документите, се случват много чудеса, които година след неговата смърт стават още по-многобройни.

svt/ rv