Папата се срещна с римския клир: послушанието към Бог не е отчуждение, а истинската свобода

Свещениците са хора изцяло отдадени на Бог, със сърце изпълнено с любов към всички, съчувствие към света с неговите неволи и послушни на Бог, което не е отказ, а свободен избор за принадлежност към Него. Това са опорните точки в словото на Папата към римските свещеници с които се срещна днес във Ватикана. Импровизираното слово на Бенедикт ХVІ бе истинска лекция за свещенството. Съпоставяйки античното виждане за Месията в Стария Завет с реалното присъствие на Христос в историята на Спасението, Бенедикт ХVІ каза:

„Исус не само изпълнява обещаното на цар Давид, очакването на истинския Цар на Израил, а осъществява и обещанието за истинския свещеник”, подчерта Папата. Така в Христос се осъществяват двете обещания: Той, Божия Син, е истинския Цар, но също така и истинския свещеник, а заедно с това и саможертвата на свещеника, който намира у Христос ключа за изпълнението на своята мисия. 

Бенедикт ХVІ подчерта още една характеристика от свещенството на Христос, която дава смисъл на свещеническото звание:

„За да бъде истински посредник между Бог и човека, свещеникът трябва да бъде човек, а Божия Син е станал такъв именно, за да изпълни своята свещеническа мисия... Това е и мисията на свещеника – да бъде посредник и мост, който води човека към Бог, към спасението, към истинската светлина и истинския живот”. 

Ако един свещеник наистина е „мост между човешкото и божественото”, допълни Папата, неговата душа трябва да бъде подхранвана от всекидневната молитва и от Евхаристията. Трябва действително да бъде ”Божи човек”, да познава отблизо Бог и бъде в общение с Него, посредством общението с Христос.


Този избор, обясни Бенедикт ХVІ, изисква от свещеника да бъде човек, чиито чувства и желания отговарят на Божията воля. Нещо, което не е лесно, предвид някои отклонения и „криворазбраната снизходителност” в съвременното мислене:

„Казва се, че „да се лъже и краде е човешко”, посочи Папата. Но това не е истинската същност на човека. Човешко означава да си благороден, да си добър и справедлив, да имаш съзнанието че си Божи образ и подобие”. 

От това „затъмнение на човешката природа” може да се излезе само с помощта на Христос”, което е „жизнен процес, който трябва да започне от възпитанието в свещенството и да се осъществи и продължи през целия живот”. Един свещеник, който е преди всичко един напълно реализиран човек, трябва да бъде и състрадателен: да се вълнува както Исус и има Неговото състрадание:


„Ние, свещениците, не трябва да бъдем изгнаници, а трябва да се потопим във водовъртежа на този свят и с помоща и в общението с Христос да се опитаме да го променим и го насочим към Бог”. 

Папата се спря и на послушанието, което е една от най-типичните за свещенството характеристики, но също и „дума, която не се харесва в наше време”:

„Послушанието изглежда като отчуждение, сервилно отношение, подчинение на волята на другия”, докато „самоопределението изглежда истинското човешко съществувание и свобода”. Все пак, „свобода” и „послушание” взаимно се допълват, тъй като Божията воля не е волята на тиранин, а мястото където човек намира своята идентичност. Нека се помолим Господ да ни помогне да видим в това послушание истинската свобода и чрез нашия пример, смирение, молитва и пастирска дейност, да поведем човека към Бога”. 

dg/ rv