Бенедикт ХVІ посети Римската Каритас: Църквата обича бедните и не ги изоставя. Апел към институциите за едно справедливо и солидарно общество

В бедните Църквата признава лика на Исус: това каза днес Папа Бенедикт ХVІ по време на посещението в приюта за бездомници на диоцезалния център Каритас в Рим на гара Термини. Папата се срещна с бедни, отхвърлени и техните лекари и доброволци, които всеки ден конкретно свидетелстват подкрепата на Църквата към нуждаещите се. Към всички Светият Отец отправи думи на насърчение и утеха. Срещата се включва в рамките на Европейската година на борба срещу бедността. Един повод, каза Светият Отец, за да подновим усилията на всички нива за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество.


Църквата обича бедните и никога не ги изоставя, Църквата обича всеки човек „за това, което е, а не за това, което притежава”: Бенедикт ХVІ посочи това пред отхвърлените от обществото, последните, които обаче са първи в Божествения промисъл на любов. Една визита наситена с вълнение и моменти на искрено вълнение, започнала в амбулаторията с лекарите и доброволците:


Папата бе посрещнат с ръкопляскания и радостни песни в приюта, където разговаря с някои гости на структурата. В кухнята на Каритас Бенедикт ХVІ благослови една възпоменателна плоча и бе поздравен от кардинала викарий на Римския диоцез, Агостино Валини, който окачестви диоцезалната Каритас като „едно малко селище на любовта” в сърцето на Рим. Едно място, каза, където конкретно се показва, че „емаргинацията може да бъде победена от любовта”. Кардиналът не пропусна да отправи един апел към институциите да не бъде ограничавана помощта за най-слабите слоеве от населението.

Последва един наистина вълнуващ момент, в който на Светия Отец бе подарено едно реставрирано Разпятие от Църквата в Она, най-засегнатото селище от земетресението в Абруцо. Поднесен му бе от Джована Конталдо, гост на приюта „Дон Луиджи Ди Лиегро”, която подчерта значението на този дар:

„На този Кръст, пречупен от земетресението, стои болката на нас, които живеем в приюта, на хората от Абруцо, на децата от Хаити, тежкото мъченичество на бащи и майки, които в смъртта на техните деца всеки път подновяват страданието на Мария. Една необяснима, разкъсваща болка, но не отхвърлена. Кръстът, който Ви подаряваме реставриран, не е картина на страданието, а очакване на зората и на изкуплението”. 

За надежда говори и Папата в своето слово, един истински химн на Милосърдието в Истината. Бенедикт ХVІ се обърна пряко към бедните и отхвърлените от Центъра на Каритас:


„Знайте, че Църквата ви обича силно и не ви изоставя (… ръкопляскания…), защото в лика на всеки от вас признава този на Исус. Той пожела да се идентифицира с тези, които са бедни и изоставени. Свидетелството на милосърдието, което се конкретизира специално в това място, принадлежи на мисията на Църквата заедно с известяването на истината на Евангелието”. 

Човекът, продължи Светият Отец, „не само има нуждата да бъде хранен материално или подпомаган да преодолява моментите на трудности, но има нуждата да знае кой е и да познава истината за самия себе си, за своето достойнство”. Папата цитира своята първа енциклика Deus Caritas est, за да подчертае, че „без истина, милосърдието изпада в сантиментализъм”:


„Църквата със своето служене в полза на бедните, е ангажирана да известява на всички истината за човека, който е обичан от Бог, създаден по негов образ, изкупен от Христос и призван към вечно единение с Него”. 

Посредством тази любов, която се конкретизира в Любовта, продължи Папата, много хора преоткриват своето достойнство „загубено понякога от трагични събития и преоткриват доверието в самите себе си и надеждата в бъдещето”. Така могат да разберат, че „техният живот е съхраняван от Любовта, която е Бог, и благодарение на нея имат смисъл и значение”:


„Тази дълбока увереност поражда в сърцето на човека една силна надежда, здрава, светла, една надежда, която дарява смелост да се върви напред по пътя въпреки провалите, трудностите и изпитанията, които го придружават”. 

Обръщайки се към работещите в Каритас и доброволците, Бенедикт ХVІ ги насърчи да считат бедните за „едно от най-ценните богатства” в своя живот. Същевременно, през Европейската година на борба срещу бедността, Папата насърчи всеки човек с добра воля и по-специално носещите институционна отговорност, „да се ангажират за изграждането на едно бъдеще достойно за човека, откривайки в милосърдието силата на едно истинско развитие” и за реализирането на едно „по-справедливо и братолюбиво общество”:


„За насърчаването на едно мирно съжителство, което помага на хората да се признават като членове на единственото човешко семейство е важно измеренията на дара и на безвъзмездието да бъдат преоткрити като съществени елементи във всекидневния живот и в човешките връзки. Всичко това става ден след ден все по-наложително в един свят, в който изглежда преобладава логиката на печалбата и търсенето на собствения интерес”. 

Приютът Каритас, продължи, „е един добър повод за възпитаване в ценностите на Евангелието”. Доброволният труд, посочи е „едно истинско училище, в което се научава да бъдем строители на цивилизацията на любовта, способни да приемаме другия в неговата уникалност и различие”. И постави акцента върху необходимостта от сътрудничество между християнската общност и гражданските институции:

„Надявам се, че плодотворната синергия реализирана тук, ще се разпростре и в други действителности на нашия град, особено в районите, където най-вече се чувстват последствията от икономическата криза и са по-големи рисковете от социално отхвърляне”. 

„В своето служене на нуждаещите се хора – допълни Папата – Църквата е движена единствено от желанието да изрази своята вяра в онзи Бог, който е защитник на бедните”. Затова, обясни, „в респект с компетенциите свойствени на държавата”, Църквата „работи, за да бъде гарантирано на всяко човешко същество това, което му е дължимо”. Приютът на диоцезалната Каритас, заключи Папата, „е място, където любовта не е само една дума или едно чувство, а една конкретна действителност, позволяваща да влезе светлината на Бог в живота на хората и на цялото гражданско общество”.


„Тази светлина ни помага да гледаме с доверие към утрешния ден, сигурни че и в бъдеще нашият град ще остане верен на гостоприемството, така силно вкоренено в неговата история и в сърцето на неговите граждани”. 

„Един град, в който един само човек страда по-малко, е един по-добър град”, казваше Дон Луиджи Ди Лиегро. Едно предизвикателство за човечеството, което днес, с тази визита, Папа Бенедикт ХVІ поднови за целия Рим.

jp/ rv