Финален документ на Световния конгрес за пасторална дейност сред емигрантите: приемственост и закрила на човешкото достойнство

„Църквата трябва да подаде ръка на всички емигранти, независимо от тяхната възраст, вяра или убеждение”. Това е едно от заключенията, съдържащи се във финалния документ на VІ Световен Конгрес на Пасторалната дейност сред емигрантите и бежанците, който се проведе от 9 до 12 ноември 2009г. във Ватикана. Документа посочва необходимостта, да се постави като приоритет централността на човешката личност и нейното достойнство, за да се преодолее това „многообразно предизвикателство” на емиграцията.


„Знак на времената”, така финалния документ определя феномена на емиграцията, който „влияе дълбоко на нашите общества”. Като анализира неговите трагични последствия, документа посочва как „търсенето на по-добри модели за придружаване на емигрантите” преминават през едно преразглеждане на обществото, призовано да постави като приоритет централността на човешката личност и нейното достойнство. Посредством тази нова перспектива може да се долови една „нова надежда”, независимо че емиграцията, бидейки едно „многообразно предизвикателство”, показва че „темите за сигурността и социалния страх могат лесно да доведат до увеличаване на дискриминацията, расизма и инкриминирането на емигрантите”. Елементи, които поставят общността от ХХІ век пред „трафика на хора, незаконни бракове и нови форми на робство”. Едно „човешко страдание” белязано от отхвърляне, произволни арести и понякога също и от „мъчения в бежанските лагери”. „Ясно е – се чете в документа – че подобно поведение и ограничителните емигрантски политики разделят и разрушават семействата” и че „социалните безредици сред емигрантите са причинени и от социалната несправедливост”.

„В контраст с тези ограничителни политики са световните икономики, които се нуждаят по принцип от едно по-голяма човешка мобилност”, продължава документа и насърчава промоцирането на този аспект. Освен това „за Църквата макрофеномена на емиграцията е приоритетен пасторален въпрос”. Църквата може да помогне емигрантите да запазят своята култура и да направи така, че приемната Държава да опознае по-добре културата на родната Държава на емигрантите. В този контекст от голяма помощ може да бъде Напътствието Erga Migrantes Caritas Christi „пътеводител за „категоризацията на емигрантите”, който спомага за „укрепването на механизмите на националната и диоцезална пасторална координация”. Папския Съвет за Пасторална дейност сред емигрантите и странстващите посочва също и „взаимната отговорност и общение между родните църкви и приемните църкви”, допринесли за едно по-добро опознаване на емигрантския феномен и посочили конкретните мерки за самата пасторална дейност. Като призовава да се гледа на емигрантите като „главни действащи лица за тяхното бъдеще”, както в приемните така и в родните страни, документа препоръчва укрепването на църковните структури посредством едно по-голямо сътрудничество, за да бъдат закриляни по-добре както локалните общности, така и самите емигранти.

Документът изразява особено безпокойство за децата останали в родните държави, които „заплащат твърде висока цена”, за раздялата на семействата; травма която заплашва тяхното възпитание и бъдещото общество. Затова, Църквата е призована да бъде посредничка, подкрепа и да бди срещу нарушаването на човешките права. „Превръщайки Църквата в място за среща, преди всичко за младите емигранти, може да се неутрализира отрицателния ефект от секуларизацията, допринасяйки по този начин за превръщането на емиграцията във възможност за евангелизация, зачитайки изцяло избора на всеки един”. Накрая текста насърчава развитието на сътрудничеството с правителствата, гражданското общество и международната общност за промоцирането на понятието за една „световна политическа власт”, занимаваща се с емиграцията на глобално ниво. От изключителна важност е призива към масмедиите, да положат усилия за уравновесяване на „негативното медиино покритие” на емигрантския феномен с положителни примери за емигранти, които с техния труд и принос, допринасят за обогатяването както на приемната държава така и на родната страна при тяхното завръщане.


svt/ rv