Папата на празника Блажена Дева Мария от Лурд: мярката на човечеството се определя в нашата грижа за болните

В Църквата болните и страдащите са свидетелите на знаци на любовта: това подчерта Папа Бенедикт ХVІ по време на Литургията отслужена преди обед в базиликата Свети Петър по повод литургичната памет на Блажената Дева мария от Лурд и във връзка с 18-я Световен ден на болния. Понтификалната литургия бе предшествана от пристигането във Ватиканската базилика на реликвите на Света Бернадет Субиру, донесени с молитвена процесия от Кастел Сант’Анджело. В проповедта Папата подчерта специалното внимание, което Църквата отделя на страдащите, знак за грижовната любов на Бог.


„Мярката на човечеството се определя по същество във връзката със страданието и със страдащия”: Бенедикт ХVІ цитира енцикликата Spe Salvi, за да подчертае близостта на Църквата до болните. В началото на проповедта припомни също, че Църквата „не може да пренебрегне тези два съществени момента: евангелизацията и грижата за болните в тялото и в духа”:


„Ние живеем радостта, която не забравя страданието, напротив, разбира го. По този начин в Църквата болните и всички страдащи са не само предопределени за внимание и грижа, те са главните действащи лица на поклонничеството на вярата и на надеждата, свидетели на чудеса на любовта, на пасхалната радост, която разцъфтява от Кръста и от Възкресението на Христос”. 

В течение на вековете, продължи, Църквата „показва знаците на Божията любов, която продължава да върши големи дела в смирените и обикновените хора”. Чудеса на любовта, подчерта Папата, са страданието прието и предложено, искреното и безвъзмездно споделяне”. И определи като чудо „смелостта обезоръжени да се посрещат злините” единствено със „силата на вярата и на надеждата в Господа”. Чудото, че „Божията благодат насърчава непрекъснато в много хора да отделят време и сили в помощ на страдащите”. Бенедикт ХVІ припомни евангелския цитат за Посещението на Дева Мария при Света Елисавета, който ни показва че Девицата след известието на Ангела „не задържа само за себе си получения дар, а тръгва веднага, за да помогне на възрастната братовчедка Елисавета”:
 
„В помощта на Мария към тази роднина, живееща в напреднала възраст деликатната ситуация на бременността, виждаме предварително дейността на Църквата в подкрепа на нуждаещите се от грижи”.
 
 
Като първата и съвършена ученичка на своя Син, отбеляза Папата, Мария „Здраве на болните”, винаги е придружавала пътя на Църквата в грижата за страдащите, както „свидетелстват хиляди хора посещаващи Богородичните светилища, за да просят помощ от Майката Христова и да намират в нея сила и утеха”. Бенедикт ХVІ продължи спирайки се на химна Манификат, възхваляващ Божиите чудеса в историята на спасението:


„Манификат не е химна на тези, които са облагодетелствани, за които „вятърът винаги е попътен”; той е по-скоро благодарността на този, който познава драмите на живота, но вярва в изкупителното дело на Бог. Той е един химн, който изразява вярата на поколения мъже и жени, поставили в Бог своята надежда и които са ангажирани в първо лице, както Мария, да бъдат в помощ на нуждаещите се братя”. 

В Манификат, каза още Светият Отец, „чувстваме гласа на многобройни светци и светици на милосърдието”. „Който остане дълго време до страдащите, познава тревогата и сълзите, но също така и чудото на радостта, плод на любовта”. Посочи майчинството на Църквата, „отразено в грижовната любов на Бог”:

„Едно майчинство, което говори без думи, което предизвиква в сърцата утеха, дълбока радост, радост която парадоксално живее заедно с болката, със страданието. Църквата, както Мария, съхранява вътре в себе си драмите на човека и утехата на Бог, държи ги заедно по пътя на поклонничеството на историята”. 

Бенедикт ХVІ не пропусна да посочи „ролята на болните в Църквата”, една активна роля, насърчаваща молитвата издигана с вяра:


„През тази Година посветена на свещеника, искам да подчертая връзката между болните и свещениците, един специален съюз на евангелско ‘съпричастие’. И свещениците и болните имат една задача: болният трябва ‘да припомня’ свещениците, а те трябва да отговарят, за да призовават над болестта присъствието и действието на Възкръсналия и на неговия Дух”. 

Така, продължи Папата, „можем да видим цялостното значение на пасторалната дейност за болните, чиято стойност е наистина неизмерима, за голямото благо, което върши на първа линия за болния и за самия свещеник, но също и за близките”, а „посредством незнайни и тайнствени пътища, за цялата Църква и за света”. Бенедикт ХVІ припомни и раждането преди 25 години на Папския съвет за пасторална санитарна дейност, основан от Йоан Павел ІІ. И завърши проповедта с една мисъл на Карол Войтила, „която той – посочи – засвидетелства чрез собствения си живот”:


„Христос поучи човека да върши добро чрез страданието и да прави добро на страдащия. В този двоен аспект той разкри докрай смисъла на страданието”. 

Днес следобед в 17’30 часа Папата се показа на прозореца на своя работен кабинет, за да благослови болните и верните взели участие в Богородичното шествие по виа дела Кончилиационе с реликвата на света Бернадет Субиру и статуята на Дева Мария Лурдска.


jp/ rv