Ватикана: Симпозиум за 40 годишнината на икуменическия диалог. Кардинал Каспер: да гледаме общото между нас за да дадем общохристиянско свидетелство в света

В Папският съвет за насърчаване на християнското единение се провежда тридневен симпозиум за състоянието на протичащия 40 години икуменическия диалог. В основата на обсъжданията е книгата на кардинал Валтер Каспер, “Harvesting the Fruts. Basic Aspects of Christian Faith in Ecumenical Dialogue” ‘ Continuum, London, 2009, представена миналата година във ватиканското ведомство. В Симпозиума участват представители на англиканската, лютеранската, реформистката и методистката църкви, както и представители и наблюдатели от другите църкви. За целта на симпозиума говори в интервю за Радио Ватикана, кардинал Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение:


*********
„Целта е да съберем плодовете от четиридесет години икуменически диалог. Има една купчина от документи, които искаме да направим достъпни за общностите, за да се започне един процес на приемственост в живото тяло на нашите Църкви. Не искаме тези документи да останат потънали в прах и бъдат само обект на студентски дисертации. Нужна е приемственост. Втората цел е заедно да обсъдим следващите стъпки в икуменическия процес на базата на постигнатото.

Основният момент в икуменизма е видимото единство, разбирано като единство в различията. Какво трябва да се разбира под това определение?
Имаме различни еклисиологии: например, протестантската е различна от католическата, откъдето произлизат и различните концепции за църковното единение. Мога да говоря само за католическата позиция, която е пълното общение във вярата, в Тайнствата и в апостолическото служение на Църквата. Тази цел можем за постигнем с последователни стъпки, доколкото другите Църкви имат същите елементи на тези три важни фактора за единението и доколкото Църквата на Христос вече е действена в тях. Това означава, че няма празно еклисиологично пространство извън Католическата църква, дори ако пълната реализация – в което сме убедени - е в Църквата, където Папата е водач заедно с епископите, които са в общение с него.

Продължава разгорещения дебат за връщане към съборното определение „subsistit in”, там където догматичната конституция Lumen Gentium” потвърждава, че Църквата на Исус Христос “съществува в Католическата църква”. Някои виждат икуменизма по- скоро като завръщане към Римската църква...
Не искаме да говорим за връщане към Римската църква, а за пълно общение с Римската църква, което е нещо съвсем друго. Имаше голямо затруднение в прочита на този документ, но ако терминът „subsistit in” (съществува в) се прочете в контекста на документите от Втория Ватикански събор, особено в Църковната конституция, параграф 8, ще се забележи че има два момента. Първият, че пълната реализация на Христовата Църква е само в Католическата църква, но също така и другия момент, че съществуват важни елементи за църковност извън Католическата църква, доколкото Църквата на Христос е присъстваща по действен начин извън Католическата църква. Трябва да се видят и двата момента, а не само единия.
 
На симпозиума ще се говори за бъдещето на икуменизма. Какви са следващите стъпки в икумениеския път?
Първата стъпка е осмисляне на постигнатото. Не трябва да забравяме богатите плодове, защото те са повече от очакванията. Трябва да се помисли как тези плодове могат да станат присъстващи на енорийско и на църковно ниво. Втората стъпка е да укрепим и потвърдим онова, което е общо между нас, тъй като много често забравяме общата доктрина за Христологията, за Кръста, за Христовото Възкресение, за Триединството. Трябва да се укрепи общото между нас и оттук да се тръгне към разрешаването на откритите въпроси. На трето място, което е много важно днес, е кооперирането между Църквите, защото имаме много общи неща и затова трябва да дадем общо свидетелство за нашата вяра в обществото, което малко или много е секуларизирано и не споделя християнските етически ценности: именно тук Църквите трябва да говорят в един глас”.


dg/ rv