Проповед за V неделя през годината от отец Благовест Вангелов, викарий на Апостолическата екзархия

Пета неделя през годината:
"Оставиха всичко и тръгнаха след Него" (Лк, 5, 1-11)


Скъпи братя и сестри,
Неделя след неделя, празник след празник, ежедневие след ежедневие следва да придобиваме все повече разум. Днешното евангелие ни припомня чудния улов, а веднага след това и призоваването на първите апостоли. Уловът е “царско“ дело, а – призванието е едно “свещеническо” дело. Така Господ Исус упражнява Своето действие като Цар – Спасител и като Свещеник.

Лесно можем да проследим тази линия. В евангелие от Лука след кръщението, Исус е индивидуализиран в Своето царско родословие като господар на творението, тръгвайки от Йосиф - стигайки до Адам. Светият Дух Го води към безмилостно изкушение, където Исус проявява Своята вярност към Отца Си и излиза победоносец. След това отново Духът го подтиква към мисията Му. Исус се проявява преди всичко като Божият Помазаник, Месията на Израел в Назарет - неговото отечество. След това започва Своята мисия сред хората с първите изключителни изцерения и евангелска проповед.

Сега се осъществява призоваването на първите апостоли, които - когато се изпълни живота на Господа с Кръста и с Възкресението и се насочи към хората в деня Петдесетница - ще трябва да продължат сред хората същата тази Негова мисия със силата на Светия Дух.
Схемата е много ясна: едно въведение с Исус на езерото, Който вижда рибарите и поучава събрания народ; чудния улов със заповедта да хвърлят мрежите, верността на апостол Петър, изключителния улов и учудването на апостолите; извикването на Петър, а с него и на другите; и следването от страна на апостолите.

“Белегът” желан от Исус е осъществен. Симон, наричан Петър признава в Исус Господ, и Неговото божествено могъщество. Всички са учудени от случилото се, дори Петър със своята “компания”, а тъй също и Яков и Йоан, синове Зеведееви, другари на Симон. Симон Петър пада пред нозете на Исус и Го моли да се отдалечи от него, грешника.

Както се случва винаги, в Евангелието и в следващите случаи, “призваните”, оставили се да бъдат ученици на Господа, Който преминава, гледа и вика, изоставят всичко и веднага. И там, на място, без премисляне Го следват.

Да “оставиш всичко” и всички, настоящето, семейството, работата, собствеността, но и надеждите за един по-охолен живот. Остава първоначалното и съществено условие да се отговори изцяло на призванието и да се поставиш в следване на Господ.