Отец Доменико Бертоли: 40 години свещеническа мисия в Турция. "Диалогът и респектът са извори на мира"

Повече от 40 години работи и живее в Турция сред православни и мюсюлмани, с които поддържа връзки на приятелство и сътрудничество. Тази е своеобразната мисия на италианския свещеник отец Доменико Бертоли, енорист на храма Свети Петър и Свети Павел в Антиохия. В интервю за Радио Ватикана, отец Бертоли разказва за своето свещеническо призвание и изминатия път:

**********
"Живеех в малко планинско село; родителите ми искаха да ме изучат и за известно време учих в държавно училище. После родителите ми решиха да ме изпратят в семинарията. Аз не исках да уча в семинария, но при монасите капуцини таксите бяха по-ниски и затова бях изпратен в семинарията на капуцините в Парма. Когато стигнах до гимназията вече твърдо бях решил да стана монах, въпреки несъгласието на родителите ми. По-късно, когато завърших обучението и подготовката, настоятелят ми каза, че има нужда от присъствие на капуцините в Турция. „Добре – казах – отивам в Турция!”


Какво ще ни разкажете за вашия живот в Турция?
Вече повече от 40 години съм в Турция: за мен това е едно чудесно преживяване! Една друга култура, друг начин на живот, също и на човешки отношения… Трябва да кажа, че за мен бе много важна срещата с Неокатекуменалния път през 76-77 г., която наистина ми помогна много да преоткрия моето францисканско призвание и това на свещеник… Не исках да ставам мирски свещеник, защото не ми харесваше идеята да живея сам, и на практика разбрах, че Господ посредством капуцините, желаеше да стана свещеник. Днес живея тази действителност и виждам, че с мен Господ подходи по друг начин, защото открих наистина ролята на обикновения свещеник, сред най-скромните и бедни хора… Преди това бях 20 години в Смирна, където също изживях хубави моменти. Тук в Антиохия съм единственият италианец. В по-голямата си част тук живеят гръко-православни, около хиляда души и говорят арабски език, католиците са около седемдесет. Но връзките ни с православните са отлични. Започнах да ходя в Православната Църква всяка неделя, от Рим получихме специално позволение да отслужваме Великден в същия ден като православните, отворихме един малък център на Каритас. Кварталът, където живеем, където е нашата католическа църква в Антиохия, е много важен, защото практически е старият еврейски квартал, където се ражда Църквата. Днес този квартал е мюсюлмански, но тук никога не сме имали проблеми! Налице е голямо приятелство, споделяне, голяма симпатия и от страна на мюсюлманите. Освен това реставрирахме две много стари къщи от 18 в., които се превърнаха в център за много хора идващи да видят какви са били старите къщи и следователно идват много мюсюлмани. Идват само да видят, но задават и въпроси за християнството! Сега дори идват големи групи туристи и следователно имаме възможността да говорим за нашата вяра винаги в респект с другия. Защото Йоан Павел ІІ казваше – а аз мисля, че е вярно и е едно правило, което винаги да се спазва – че диалогът и респектът са извори на мира. Ние говорим за нашата вяра без да дискутираме, тази е нашата вяра: да зачитаме и вярата на другия.


Щастлив ли сте като свещеник?
Да! Защото за мен свещенството трябва да бъде именно едно служене: служене на Църквата, на общността, в която Господ те е поставил, в мястото, където послушанието те е изпратило, защото там именно Господ действа!".


jp/ rv