Младият кармилит брат Йоан: "Да преоткрием радостта, че сме християни"

Той е първият български кармелит. Роден е през 1984 г. в семейство на ревностни католици, които му дават светското име Виктор. Владее добре френски, италиански, хърватски, полски и разбира се неговия роден български език. Малко преди повече от месец, на празника на свети Йоан от Кръста, дава своите вечни обеди в съзерцателния монашески орден на Босите Кармелити, получавайки името брат Йоан от Кръста и Божието Милосърдие. Само след броени дни, на 30 януари, в Светилището "Успение Богородично" на Босите Кармилити в Загреб, Хърватия, брат Йоан ще бъде ръкоположен за дякон от Негово Високопреосвещенство, монс. Валентин Позаич SJ, помощник епископ на Загребската архиепархия. Преди ръкоположението разговаряхме с брат Йоан за неговото звание и ролята на богопосветените в съвременния свят:
 
********
Как израсна в теб званието за богопосветен живот и кои са личностите, които ти бяха за пример, за да избереш този път?
Първо искам да поздравя Вас и вашите слушатели! Всеки от нас има свой път в живота, който се намира в Божият план за човека. Той не ни ограничава нито отнема нашата свобода, а ни дава само указания как да изживеем най- добре годините на живота си тук на земята и как да стигнем до нашата крайна цел на земното ни пътуване - Бог. Човек трябва да открие своят уникален път. Чрез кръщението, всеки християнин е посветен завинаги на Бог, но трябва само да се открие по какъв начин да живее това посвещение - чрез изграждане на семейство, чрез приемането на свещенически и монашески живот или чрез живот в самотност. Процесът по разпознаването на моето призвание не беше лек, имах доста избори. Но най- накрая, това беше когато бях в 12 /a> , разбрах че единственото нещо, което искам да направя в живота си е да стана монах и свещеник. Между личностите, които ми въздействаха, за да направя тази крачка на първо място е Исус, понеже точно Неговия начин на живот аз трябва да реализирам в своя. Доста ми въздействаха и книгите на нашите кармилитански светци, по-специално Свети Йоан от Кръста и Света Терза от Младенеца Исус, както и срещата ми с монасите кармилити в Полша. По различни начини ми помогнаха с примера си и със съвета си братята капуцини от моята енория "Свети Йосиф" в София.
 
Защо избра ордена на Босите Кармелитани и би ли разказал за избора на монашеското ти име?
Както вече споменах, много светлина по моя път ми даде четенето на делата на кармилитанските светци. Процесът по разпознаването на званието ми и в кой точно орден трябва да постъпя, може да се каже, беше паралелен. След много молитви вече бях сигурен: Искам да стана свещеник и монах в Кармилитанския орден. А що се отнася до името ми - традицията за промяна на името след започване на някакъв обрат в живота или при започване на нова мисия е много стара. Започвайки от Стария завет, после през Новия и стигайки до ден днешен, където тази традиция се е запазила в някои ордени и монашески общества, както и при нов папа, преди да се обяви на света неговия избор, той избира ново име. Аз моето ново монашеско име получих в новицията и то е тясно свързано с моята житейска история - първият светец кармилит, който познах, беше свети Йоан от Кръста. Той е първият бос кармилит в света и голям реформатор на ордена и както той беше първи в света, така аз съм първи кармилит българин. Благодарение на безкрайното Божие Милосърдие аз съм това, което съм, понеже Бог не избира за своята служба тези, които са добри и достойни в очите на света, а тези които Той сам иска.
 
Твоето дяконско ръкоположение е поместено в контекста на Годината на свещеника. Според теб какъв е приноса на свещеника, но също и на богопосветените хора за човечеството?
Християнството, независимо дали определени организации и личности го признават, е в основата на нашата европейска култура, която в по-малка или в по-голяма степен е въздействала и на другите континенти. Християнството е сплотило хората, подпомогнало е основаването на държавите, пропагандирало е взаимопомощта между съседните държави и т.н. Много от хората на Църквата са имали силно влияние и в светската култура. Броят им е неизброим, така че мога да спомена само някои от тях: монахът Дионисий Малки от Добруджа, който по поръчка на римския папа Йоан I през VI век създава християнския календар спрямо Рождество Христово, използван и до днес в почти всички страни, независимо от вероизповеданията. Много папи покровителстват развитието на изкуството и архитектурата: архиепископ Петър Парчевич, заедно с други католически епископи, вдигат българския народ срещу турските поробители, папа Йоан Павел II спомогна за падането на комунистическите режими от миналия век... Но това, което е най важното - монасите и духовниците вече повече от 2000 години продължават мисията на Исус, за да могат и хората от нашето време да се спасят. Това е вярно, съвременното общество е в криза, но това е още едно предизвикателство за Църквата - да бъде светлина за потъващите.
 
Защо дяконското ръкополагане ще бъде в Загреб и кои са гостите които ще присъстват на него?
Аз дадох моите вечни обети в София през декември 2009 г., така че моите монашески настоятели от Хърватската провинция решиха да бъда ръкоположен за дякон в нашето кармилитанско светилище в Загреб, къде живея в момента. Моето свещеническо ръкоположение ще бъде в София. Но поради голямото разстояние от София до Загреб и лошите зимни условия, ще присъстват само най- близките: майка ми, сестра ми със съпруга и и двете им деца, моите кръстници, генералният викарий на Софийско-Пловдивската епархия монс. Стефан Манолов, моят енорийски свещеник на катедралата "Св. Йосиф" в София отец Томаш Кръгер, викарият на източнокатолическата катедрална енория "Успение Богородично" отец Йоан Найденов, както и някои вярващи и приятели от католическите енории в столицата.
 
Къде се крие тайната на красотата на богопосветения живот?
Красотата на монашеския живот, според мен, е в това че ние трябва да бъдем подкрепа и пътеводител на хората в тяхното земно пътуване. Трябва да сме светлина и да вдъхваме надежда на заблудените и огнетените. Целта на богопосветения живот е да уподобим нашия живот на Христовия, който е живял в целомъдрие, бедност и послушание и по този начин да се съединим с Бог и да помогнем на другите да го направят. Неслучайно към монасите се обръщаме с думите: "брат", "сестра", "майка", точно това е нашата роля - да бъдем спътници на хората от всички времена, подкрепяйки ги с нашата молитва, която е нашето основно задължение.
 
Как и къде младите хора днес биха могли да търсят живия Бог и да общуват с Бог? Какво им пожелаваш?
Човек по природа е религиозен. Ако ние със своята глупост отхвърляме Бог, на Негово място идват други богове. Като пример мога да дам атеистичното учение на комунистите, които се борят срещу Църквата и религията, но почти обожествяват Маркс, Енгелс и Ленин, носят портретите им като икони в процесии, строят им "църкви" - мавзолеи, празнуват техни годишнини и така нататък. Човек като отхвърли Бог попада в такива слепи улици. Както се казва, когато Бог не е на първо място в живота, нищо не не мястото си. Съвременният човек също е религиозен, той също търси и има жажда за нещо и задължение на всеки християнин е да му даде свидетелство чрез  своя живот, в преживяването на ежедневните кръстове и в надеждата за бъдещето. Както е казал папа Павел VI, днес светът има нужда повече от всякога от свидетели. Пожелавам на всички млади да открият, на първо място, колко радост има в това да сме християни, да сме в ръцете на любящия ни Бог, който ни дава истински указания как да живеем. Тези заповеди в никакъв случай не са лесни, точно по тази причина, че са истински. Искам да им кажа да не се страхуват да бъдат християни и да живеят така както Исус ни е казал. Нека открият по време на молитвите, какво Бог иска от тях и какво е тяхното призвание. Ето, аз го открих и наистина сам сега щастлив...".

Светла Чалъкова