Младият кармилит брат Йоан: "Да преоткрием радостта, че сме християни"
Той е първият
български кармелит. Роден е през 1984 г. в семейство на ревностни католици, които
му дават светското име Виктор. Владее добре френски, италиански, хърватски, полски
и разбира се неговия роден български език. Малко преди повече от месец, на празника
на свети Йоан от Кръста, дава своите вечни обеди в съзерцателния монашески орден на
Босите Кармелити, получавайки името брат Йоан от Кръста и Божието Милосърдие. Само
след броени дни, на 30 януари, в Светилището "Успение Богородично" на Босите Кармилити
в Загреб, Хърватия, брат Йоан ще бъде ръкоположен за дякон от Негово Високопреосвещенство,
монс. Валентин Позаич SJ, помощник епископ на Загребската архиепархия. Преди ръкоположението
разговаряхме с брат Йоан за неговото звание и ролята на богопосветените в съвременния
свят: ******** Как израсна в теб званието за богопосветен
живот и кои са личностите, които ти бяха за пример, за да избереш тозипът? Първо
искам да поздравя Вас и вашите слушатели! Всеки от нас има свой път в живота, който
се намира в Божият план за човека. Той не ни ограничава нито отнема нашата свобода,
а ни дава само указания как да изживеем най- добре годините на живота си тук на земята
и как да стигнем до нашата крайна цел на земното ни пътуване - Бог. Човек трябва да
открие своят уникален път. Чрез кръщението, всеки християнин е посветен завинаги на
Бог, но трябва само да се открие по какъв начин да живее това посвещение - чрез изграждане
на семейство, чрез приемането на свещенически и монашески живот или чрез живот в самотност.
Процесът по разпознаването на моето призвание не беше лек, имах доста избори. Но най-
накрая, това беше когато бях в 12 /a> , разбрах че единственото нещо, което искам да направя в живота
си е да стана монах и свещеник. Между личностите, които ми въздействаха, за да направя
тази крачка на първо място е Исус, понеже точно Неговия начин на живот аз трябва да
реализирам в своя. Доста ми въздействаха и книгите на нашите кармилитански светци,
по-специално Свети Йоан от Кръста и Света Терза от Младенеца Исус, както и срещата
ми с монасите кармилити в Полша. По различни начини ми помогнаха с примера си и със
съвета си братята капуцини от моята енория "Свети Йосиф" в София. Защо
избра ордена на Босите Кармелитани и би ли разказал за избора на монашеското ти име? Както
вече споменах, много светлина по моя път ми даде четенето на делата на кармилитанските
светци. Процесът по разпознаването на званието ми и в кой точно орден трябва да постъпя,
може да се каже, беше паралелен. След много молитви вече бях сигурен: Искам да стана
свещеник и монах в Кармилитанския орден. А що се отнася до името ми - традицията за
промяна на името след започване на някакъв обрат в живота или при започване на нова
мисия е много стара. Започвайки от Стария завет, после през Новия и стигайки до ден
днешен, където тази традиция се е запазила в някои ордени и монашески общества, както
и при нов папа, преди да се обяви на света неговия избор, той избира ново име. Аз
моето ново монашеско име получих в новицията и то е тясно свързано с моята житейска
история - първият светец кармилит, който познах, беше свети Йоан от Кръста. Той е
първият бос кармилит в света и голям реформатор на ордена и както той беше първи в
света, така аз съм първи кармилит българин. Благодарение на безкрайното Божие Милосърдие
аз съм това, което съм, понеже Бог не избира за своята служба тези, които са добри
и достойни в очите на света, а тези които Той сам иска. Твоето дяконско
ръкоположение е поместено в контекста на Годината на свещеника. Според теб какъв е
приноса на свещеника, но също и на богопосветените хора за човечеството? Християнството,
независимо дали определени организации и личности го признават, е в основата на нашата
европейска култура, която в по-малка или в по-голяма степен е въздействала и на другите
континенти. Християнството е сплотило хората, подпомогнало е основаването на държавите,
пропагандирало е взаимопомощта между съседните държави и т.н. Много от хората на Църквата
са имали силно влияние и в светската култура. Броят им е неизброим, така че мога да
спомена само някои от тях: монахът Дионисий Малки от Добруджа, който по поръчка на
римския папа Йоан I през VI век създава християнския календар спрямо Рождество Христово,
използван и до днес в почти всички страни, независимо от вероизповеданията. Много
папи покровителстват развитието на изкуството и архитектурата: архиепископ Петър Парчевич,
заедно с други католически епископи, вдигат българския народ срещу турските поробители,
папа Йоан Павел II спомогна за падането на комунистическите режими от миналия век...
Но това, което е най важното - монасите и духовниците вече повече от 2000 години продължават
мисията на Исус, за да могат и хората от нашето време да се спасят. Това е вярно,
съвременното общество е в криза, но това е още едно предизвикателство за Църквата
- да бъде светлина за потъващите. Защо дяконското ръкополагане ще
бъде в Загреб и кои са гостите които ще присъстват на него? Аз дадох моите
вечни обети в София през декември 2009 г., така че моите монашески настоятели от Хърватската
провинция решиха да бъда ръкоположен за дякон в нашето кармилитанско светилище в Загреб,
къде живея в момента. Моето свещеническо ръкоположение ще бъде в София. Но поради
голямото разстояние от София до Загреб и лошите зимни условия, ще присъстват само
най- близките: майка ми, сестра ми със съпруга и и двете им деца, моите кръстници,
генералният викарий на Софийско-Пловдивската епархия монс. Стефан Манолов, моят енорийски
свещеник на катедралата "Св. Йосиф" в София отец Томаш Кръгер, викарият на източнокатолическата
катедрална енория "Успение Богородично" отец Йоан Найденов, както и някои вярващи
и приятели от католическите енории в столицата. Къде се крие тайната
на красотата на богопосветения живот? Красотата на монашеския живот, според
мен, е в това че ние трябва да бъдем подкрепа и пътеводител на хората в тяхното земно
пътуване. Трябва да сме светлина и да вдъхваме надежда на заблудените и огнетените.
Целта на богопосветения живот е да уподобим нашия живот на Христовия, който е живял
в целомъдрие, бедност и послушание и по този начин да се съединим с Бог и да помогнем
на другите да го направят. Неслучайно към монасите се обръщаме с думите: "брат", "сестра",
"майка", точно това е нашата роля - да бъдем спътници на хората от всички времена,
подкрепяйки ги с нашата молитва, която е нашето основно задължение. Как
и къде младите хора днес биха могли да търсят живия Бог и да общуват с Бог? Какво
им пожелаваш? Човек по природа е религиозен. Ако ние със своята глупост отхвърляме
Бог, на Негово място идват други богове. Като пример мога да дам атеистичното учение
на комунистите, които се борят срещу Църквата и религията, но почти обожествяват Маркс,
Енгелс и Ленин, носят портретите им като икони в процесии, строят им "църкви" - мавзолеи,
празнуват техни годишнини и така нататък. Човек като отхвърли Бог попада в такива
слепи улици. Както се казва, когато Бог не е на първо място в живота, нищо не не мястото
си. Съвременният човек също е религиозен, той също търси и има жажда за нещо и задължение
на всеки християнин е да му даде свидетелство чрез своя живот, в преживяването на
ежедневните кръстове и в надеждата за бъдещето. Както е казал папа Павел VI, днес
светът има нужда повече от всякога от свидетели. Пожелавам на всички млади да открият,
на първо място, колко радост има в това да сме християни, да сме в ръцете на любящия
ни Бог, който ни дава истински указания как да живеем. Тези заповеди в никакъв случай
не са лесни, точно по тази причина, че са истински. Искам да им кажа да не се страхуват
да бъдат християни и да живеят така както Исус ни е казал. Нека открият по време на
молитвите, какво Бог иска от тях и какво е тяхното призвание. Ето, аз го открих и
наистина сам сега щастлив...".