Вероучителстването на Папата за богупосветения живот: следвайки Христос сочат на объркания свят пътя към Бог

„Едно радикално подражание на Исус”. Тази е една от многобройните дефиниции посветени от Папа Бенедикт ХVІ на богупосветения живот, който на 2 февруари – както е традицията - на тази дата ще отбележи техния празник. За разлика от други години, информира Отделът за Папските богуслужения, следващия вторник в базиликата Свети Петър няма да има литургия предстоятелствана от кардинал Франц Роде, а тържествена Вечерна молитва отслужена от Папата. Една литургия, по време на която през изминалите години Папата винаги е посвещавал задълбочени духовни размишления:


Наричани са богупосветени и както много други са избрали да следват Христос, но може би в никой друг както в тях, не се долавя напълно неговата фигура. Жени и мъже, които в един ден от своя живот – заради един израз, една среща, един душевен подтик – са били грабнати от силата на една харизма и оставят всичко в живота, за да позволят на това неудържимо вътрешно вдъхновение да стане тяхното семейство, програма, добро и идентичност. Тяхната своеобразна история става история на универсалната Църква във времето на техния призив и част от голямата мозайка изградена от Евангелието през тези две хиляди години на харизми. В тържествените Вечерни молитви на 2 февруари, Папа Бенедикт ХVІ илюстрира с голям респект и възхищение характеристиките на богупосветения живот, наричайки го „едно цялостно следване” на Исус:


„Както животът на Исус в неговото послушание и следване на Отца, е живата притча на „Бог-с-нас”, така конкретното следване на богупосветените на Бог и на братята става красноречив знак за присъствието на Царството Божие за днешния свят (…) Тяхното пълно отдаване в ръцете на Христос и на Църквата е едно силно и ясно известие за присъствието на Бог на език разбираем и от нашите съвременници” (2006) 

„Дар на светлина”, „привилегирован път”. Много определения за един избор на живот, който освен различните форми, в които може да се изяви, изисква – казва Папата – един „безрезервен отговор” на повика на Бог. Така става, сочи още Папата, че „знакът на противоречие” на живот посветен изцяло на Царството небесно, в „контраст с логиката на света”, разкрива на света „истини често пъти неосъзнавани”:


„Със своя пример известяват на често пъти объркания свят, но в действителност все повече търсещ един смисъл, че Бог е Господар на съществуването. Избирайки послушанието, бедността и целомъдрието за Царството небесно, показват че всяка привързаност и любов към нещата и хората не е в състояние да задоволи напълно сърцето; че земното съществуване е едно очакване повече или по-малко дълго за срещата „лице в лице” с божествения Жених”. (2007) 

За Църквата празникът Сретение Господне е една възможност да се благодари на Христос за неугасващия огън, който вече двайсет века разпалва сърцата на много хора влюбени в Евангелието. Огънят на Светия Дух, който казва Бенедикт ХVІ, във всеотдайното сърце на тези хора разгаря „нова светлина”, Словото Божие, което осветли на свой ред основателите и основателките на различните монашески институти:

„Светият Дух привлича някои хора да живеят Евангелието задълбочено и да го следват всеотдайно. Така се ражда едно дело, едно монашеско семейство, което със своето присъствие става на свой ред живата „екзегетика” на Словото Божие. Различните харизми на Богупосветения живот, казва Вторият Ватикански събор, могат да бъдат четени като разпространението на Христос през вековете, като едно живо Евангелие, което се актуализира във винаги нови форми”. (2008)


А когато „трудностите на живота” и „многобройните предизвикателства на модерната епоха” помрачат едно религиозно призвание посредством умората, обезсърчението, тогава скъпи богупосветени – каза Папата през 2007 г. – бъдете сигурни, че понеже богупосветеният живот е един „божествен дар”, „тогава Господ води до добър край своите намерения”. Сред многобройните примери за вдъхновение Бенедикт ХVІ посочи един от тях, Свети Павел:


„Бихме могли да кажем, че той принадлежи на тази редица от „мистични строители”, чието съществуване е едновременно съзерцателно и активно, отворено към Бог и към братята в служба на Евангелието”. (2009)
 
 
jp/ rv