Генерална аудиенция във Ватикана. Бенедикт ХVІ припомня трагедията на Холокоста. Свети Франциск, пример за диалога между християни и мюсюлмани

На генерална аудиенция, Бенедикт ХVІ, припомни „многобройните жертви на сляпата раситска и религиозна омраза, довела до депортирането и смъртта на множество евреи”. По повод днешния ден на историческата памет, честван от ООН и в различни страни по света, Папата припомни жертвите на Холокоста и подобни събития, като трагедията на Холокоста, никога повече не трябва да се повтарят:


"Нека споменът от тези събития и специално трагедията на Холокоста засегнал еврейския народ - каза Папата - все повече да стимулират зачитането на достойнството на всеки човек, за да може всички хора да се чувстват като едно голямо семейство. Нека всемогъщият Бог озари сърцата и умовете тези трагедии никога повече да не се повтарят". 

Катехистичната беседа Папата посвети на свети Франциск от Азиси, когото определи като „исполин на святост, жива икона на Христос и пример за диалог между християни и мюсюлмани”.
Папата припомни житейския и духовния път на светеца и думите на великия италиански поет Данте, с които в своята "Божествена Комедия" отбелязва раждането на свети Франциск в края на 1181 и началото на 1182 г.: „Роди се в света ново слънце”. Франциск принадлежи на богато семейство и прекарва свето юношество и младост в безгрижие, израствайки сред рицарските идеали в онази епоха. На 20 годишна възраст взима участие във военни действия, по време на които е пленен, но се разболява и е по-късно е освободен:

„След завръщането му в Асизи, в него започва бавния процес на духовно обновление, за да изостави светския начин на живот, водил до този момент”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че от този период датират известните епизоди от срещата с прокажения и явленията на Разпнатия в църквата на „Свети Дамян”, който на три пъти му казва: „Иди, Франциск, и ремонтирай моята Църква, която се руши”. Но през 1208, след прочитането на откъса за Блаженствата от евангелието на Матей, Франциск се чувства призован да живее в бедност и да се посвети на проповедта:


„Беднякът от Асизи разбира, че всяка харизма дарена от Светия Дух, трябва да бъде в служба на Тялото Христово, което е Църквата, в пълно общение с църковните власти. В живота на светците пророческата харизма не противоречи на харизмата на управление. И ако междувременно се породят напрежения, те търпеливо очакват времената на Светия Дух”. 

С годините, отбеляза Светия Отец, последователите на свети Франциск стават все по-многобройни и техните мисии се умножават в различни европейски държави, достигайки дори Мароко. През 1219 г. Франциск получава разрешение от папа Онорий ІІІ да се отправи за Египет и разговаря със султан Мелек-ел-Камел, за да проповядва и в тази държава Христовото Евангелие:

„В епоха белязана от сблъсъците между Християнството и Исляма, Франциск, успешно извървява пътя на диалога, въоръжен само от своята вяра и смирение. Това е пример, който и днес трябва да вдъхновява отношенията между християни и мюсюлмани: да се насърчава диалога в истината, във взаимно разбирателство и уважение”.


Получените от Франциск стигмати през 1224, посочи Папата, са "знак на неговото вътрешно отъждествяване с Христос”. Умира на 3 октомври 1226 г. в Порциункола, а две години по-късно папа Григорий ІХ го причислява към редиците на Светците:

„Франциск е наричан още и „брат на Христос”, защото неговия идеал е да бъде като Христос, да съзерцава Христос в Евангелието, силно да Го обича и да Му подражава в добродетелите… Светците са най-добрите тълкуватели на Библията, защото въплътяват в техния живот Словото Божие, правейки го по-привлекателно”. 

Свидетелството на Франциск, подчерта Папата, "обикнал бедността, за да следва свободно и всеотдайно Хростос е призив за нас да изграждаме вътрешната бедност, за да растем във вярата в Бог и да живеем един умерен и откъснат от материалните блага живот". Като се позова на юбилейната Година на свещеника Светия Отец припомни и препоръката на Свети Франциск към свещениците: "Когато искат да отслужват Светата Литургия, чисти и непокварени, нека с благоговение да отслужват жертата на Пресветото Тяло и Кръв на нашия Господ Исус Христос".


„Скъпи братя, нека да не забравяме никога това поучение: светостта на Евхаристията изисква от нас да бъдем чисти и да живеем в хармония с тази Тайна, която отслужваме”. 

Друга отличителна характеристика на духовността на Франциск, отбеляза Папата, е неговото съзнание за универсално братство и любов към творението, което го подтиква да напише известния Химн на творението. Франциск ни припомня, че в творението се разпростира Божията мъдрост и благоволение. За него природата е езикът с който Бог ни говори и чрез който можем да говорим на Бог:

„В моята последна енциклика “Caritas in Veritate” отбелязвам, че дълготрайното развитие е само онова, което зачита творението и не вреди на околната среда. Също и изграждането на устойчив мир е свързано със зачитането на творението, както подчертавам в Посланието за Световния Ден на Мира”. 

Бенедикт ХVІ завърши катехистичната беседа, отправяйки молитва за застъпничеството Дева Мария, за да може като следваме примера на свети Франциск, да получим безценният дар на "светостта, която е тайната за истинското щастие".

svt/ rv