Епископите от Великобритания и Уелс на визита „ад лимина” при Папата

Втори ден във Ватикана продължава визитата „ад лимина” на епископи от Великобритания и Уелс, като Бенедикт ХVІ прие вече първата група епископи. Тази редовна визита при Папата, която всички епископи извършват на всеки пет години, има особено значение, тъй като през септември Бенедикт ХVІ ще посети Великобритания. Локалната Църква включва 5 архидиоцеза и 17 диоцеза, а католиците са малко повече от 5 милиона или 8,9% от общия брой на населението. Гурпата британски епископи води архиепископът на Уестминстър, монс. Винсънт Джерард Никълс, председател на епископите на Великобритания и Уелс. В интервю за Радио Ватикана монс. Винсънт Никълс говори за предизвикателствата пред Католическата църква във Великобритания:

********
„Според последните изследвания, католическата общност е по-здрава и се увеличава, което напълно споделяме. Нещо друго, което се забеязва от пръв поглед е, че живота във вярята е много по-интензивен в големите градове, отколкото в земеделските райони, където броя на католиците намалява, а свещениците остаряват, което създава доста трудности. Мисля, че това изследване показва, че спрямо общото население, католиците са много повече ангажирани за социалната справедливост. Това е много окуражаващо, тъй като е конкретен израз на социалното учение на Църквата и показва, че освен известните трудности, имаме и хубави неща за които да се говори.

Великобритания е може би едно от най-секуларизираните общества в Европа. В едно интервю казвате, че „тя е продала душата си на научното знание и материализма за сметка на религията”. Въпреки това, се забелязва силното желание за духовност....
Британското общество е комплексно. Някои ключови институции, както и университета и понякога правителствени организации се концентрират изключително върху фактологически данни и мисля, че това не среща обществен резонанс. Смятам, че в страната изпъква една несурност за типа общество, което се желае, за стойностите които трябва да се преследват и каква идентичност да се изгради и съхрани. Религиозната вяра ни помага да живеем в тази несигурност, тъй като ни разкрива трансцедентното измерение и ни кара да съзнаваме, че не познаваме и не можем да контролираме всичко. Като Църква, търсим участие в обществените дебати по теми теми.Това означава, че понякога трябва да говорим и с факти, а понякога трябва да влезем в дебата с рационалното разсъждение, отколкото с вярата. Такъв е например случая с асистираното самоубийство. При други случаи трябва да покажем ролята на вярата в обществото. Като цяло, ние се стремим да оперираме на различни нива.
 
Какви са отношенията ви с Англиканската общност след неотдавнашното приемане на Апостолическата конститутция „Anglicanorun Coetibus”?
Отначало реакцията бе много силна и отчасти уголомена от медиите. Сега се намираме във фазата на улягане, размишление и молитва. За една цялостна оценка на папската инициатива е нужно да се даде началото на третата фаза от разговорите на Международната англиканско-католическа комисия (Arcic). Смятам, че двете неща са свързани. Отговорът на Светия Отец даде положителен стимул за дебатите на Комисията и едновременния старт на третата фаза с Апостолическата конституция, което не е случайно. В действителност, в нашата обща декларация, англиканския архиепископ на Кентъбръри и аз заявихме, че тази стъпка на Светия Престол ще доведе до края на един период на несигурност и смятам, че това е положителен принос в един по-широк диалог между Католическата църква и Англиканската общност, което неминуемо ще се отрази в цялата страна”.


dg/ rv