2010-01-25 16:54:48

Бенедикт ХVІ: "Обръщането на Свети Павел ни посочва пътя към единението, дар на възкръсналия Христос"


Днес след обед, в римската базилика „Свети Павел извън градските стени”, Бенедикт ХVІ предстоятелства втората Вечерна молитва за празника „Обръщане на Свети Павел”, с която ще закрие и молитвената Осмодневница за християнско единение. На молитвата ще вземат участие представители на различните християнски Църкви и църковни общности в Рим. Тази години, традиционната икуменическа среща бе на тема за общото свидетелство на християните: една характеристика, която не веднъж Светия Отец подчертава в своите поучения. В тях Папата припомня, че на едно от първите места по пътя към единението е поставена общата молитва на християните. Но също така приоритет в техния общ път е вслушването в Словото Божие:

Не сме ние тези, които правим или организираме единението на Църквата. Църквата не живее от самата себе си, а от творителното слово, което излиза от Божията уста. Да слушаме заедно Божието слово е пътя, който трябва да извървим заедно, за да достигнем единството във вярата… Който се вслушва в Словото на Бог може и трябва да го възвестява и свидетелства на другите… Трябва да се запитаме: ние християните не станахме ли твърде много мълчаливи? Не ни ли липсва може би смелостта, за да говорим и свидетелстваме?... Нашият свят се нуждае от това свидетелство и преди всичко очаква общото свидетелство на християните”. (Проповед, 25 януари 2007)

Обръщането на Свети Павел – посочва Папата – ни посочва пътя към единението, което е дар на възкръсналия Христос:


Обръщането изисква нашия положителен отговор. То е дар, смърт и възкресение. Затова Свети Павел не казва обърнах се, а казва умрях и станах ново творение. В действителност, обръщането на Свети Павел не беше преминаване от неморълността към моралността - защото неговата моралност беше висока; от една грешна вяра към една правилна неговата вяра, въпреки че беше непълна, беше истинска. Павел беше завладян от любовта на Христос. Отричането от личното съвършенство е смирението, с което безрезервно се отдаде в служба на Христос за братята. Само с отричането от самите себе си, в това уподобяване с Христос, можем да бъдем единни между нас, можем да станем едно с Христос. Защото именно общението с възкръсналия Христос ни дарява единството. (Проповед, 25 януари 2009)

Бенедикт ХVІ посочва, че без любовта не може да съществува общото свидетелство, защото Бог е Любов: в Него, различието не е препятствие което ни разделя, а „богатство в многообразното изразяване на общата вяра”:


Истинската любов не заличава разликите, а ги хармонизира в едно върховно единство, което не е наложено отвън, а дава форма отвътре на цялостта. Това е тайната на общението, което както свързва мъжът и жената в онова общение на любов и живот наречено брак, така оформя и Църквата като общност на любов, събирайки заедно едно многообразно богатство от дарове и традиции. В служба на това общение на любов е поставена Църквата на Рим, която според свети Игнатий Антиохийстки, предстоятелства в любовта. (Проповед, 25 януари 2006)

Общото свидетелство – подчертава Светия Отец – „е условието, за да може светлината на Христос да се разпростре във всяко кътче на света за обръщането на човеците и тяхното спасение”:


Колко много път има още пред нас! Въпреки това, не трябва да губим вярата, дори изпълнени с нея трябва да тръгнем отново заедно по този път. Христос върви пред нас и ни придружава е ние се уповаваме на Неговото постоянно присъствие. От него смирено и неуморно просим безценния дар на единството и мира”. (Проповед, 25 януари 2006)

svt/ rv 







All the contents on this site are copyrighted ©.