Бенедикт ХVІ: "Обръщането на Свети Павел ни посочва пътя към единението, дар на възкръсналия
Христос"
Днес след обед, в римската базилика „Свети Павел извън градските стени”, Бенедикт
ХVІ предстоятелства втората Вечерна молитва за празника „Обръщане на Свети Павел”,
с която ще закрие и молитвената Осмодневница за християнско единение. На молитвата
ще вземат участие представители на различните християнски Църкви и църковни общности
в Рим. Тази години, традиционната икуменическа среща бе на тема за общото свидетелство
на християните: една характеристика, която не веднъж Светия Отец подчертава в своите
поучения. В тях Папата припомня, че на едно от първите места по пътя към единението
е поставена общата молитва на християните. Но също така приоритет в техния общ път
е вслушването в Словото Божие:
„Не сме ние тези, които правим или
организираме единението на Църквата. Църквата не живее от самата себе си, а от творителното
слово, което излиза от Божията уста. Да слушаме заедно Божието слово е пътя, който
трябва да извървим заедно, за да достигнем единството във вярата… Който се вслушва
в Словото на Бог може и трябва да го възвестява и свидетелства на другите… Трябва
да се запитаме: ние християните не станахме ли твърде много мълчаливи? Не ни ли липсва
може би смелостта, за да говорим и свидетелстваме?... Нашият свят се нуждае от това
свидетелство и преди всичко очаква общото свидетелство на християните”. (Проповед,
25 януари 2007)
Обръщането на Свети Павел – посочва Папата – ни посочва пътя
към единението, което е дар на възкръсналия Христос:
„Обръщането
изисква нашия положителен отговор. То е дар, смърт и възкресение. Затова Свети Павел
не казва „обърнах се”, а казва „умрях”
и станах ново творение. В действителност, обръщането на Свети Павел не беше преминаване
от неморълността към моралността - защото неговата моралност беше висока; от една
грешна вяра към една правилна – неговата вяра, въпреки че беше непълна,
беше истинска. Павел беше завладян от любовта на Христос. Отричането от личното съвършенство
е смирението, с което безрезервно се отдаде в служба на Христос за братята. Само с
отричането от самите себе си, в това уподобяване с Христос, можем да бъдем единни
между нас, можем да станем „едно” с Христос. Защото именно
общението с възкръсналия Христос ни дарява единството”. (Проповед,
25 януари 2009)
Бенедикт ХVІ посочва, че без любовта не може да съществува
общото свидетелство, защото Бог е Любов: в Него, различието не е препятствие което
ни разделя, а „богатство в многообразното изразяване на общата вяра”:
„Истинската
любов не заличава разликите, а ги хармонизира в едно върховно единство, което не е
наложено отвън, а дава форма отвътре на цялостта. Това е тайната на общението, което
както свързва мъжът и жената в онова общение на любов и живот наречено брак, така
оформя и Църквата като общност на любов, събирайки заедно едно многообразно богатство
от дарове и традиции. В служба на това общение на любов е поставена Църквата на Рим,
която според свети Игнатий Антиохийстки, предстоятелства в любовта”.
(Проповед, 25 януари 2006)
Общото свидетелство – подчертава Светия Отец
– „е условието, за да може светлината на Христос да се разпростре във всяко кътче
на света за обръщането на човеците и тяхното спасение”:
„Колко
много път има още пред нас! Въпреки това, не трябва да губим вярата,
дори изпълнени с нея трябва да тръгнем отново заедно по този път. Христос върви пред
нас и ни придружава е ние се уповаваме на Неговото постоянно присъствие. От него смирено
и неуморно просим безценния дар на единството и мира”. (Проповед, 25 януари
2006)