18-25 януари: Молитвена осмодневница за християнско единение. Ден трети: "Да свидетелстваме съзнателно". "Ти ли си само странник в Ерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?" (Лк. 24, 18)

Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша (1 Царства 3, 1-10)
Господ е Пастир мой (Пс. 22/23, 1-6)
Филип ... му благовестиза Исуса (Деян. 8, 26-40)
Но очите им се премрежиха, за да Го не познаят (Лк. 24, 13-19а) 

Размишление
Да се расте във вярата е сложно начинание. Много хора водят днес натоварен живот и трябва да се справят с многобройни задължения и отговорности. Лесно е да не бъде забелязана Божията любов, която ни се явява всеки ден в различните ситуации. Ако поемаме отговорност за всичко и се потопим в ангажиментите си, рискуваме да не забележим това, което наистина е пред очите ни. Както учениците в Евангелието – имаме частична представа за истината, а си мислим, че познаваме действителността и дори се опитваме да обясним на другите своето виждане за нещата В днешния свят сме призвани да открием присъствието на Бог във всички изненадващи и необичайни ситуации в нашия живот.

Четивото на Стария завет за този ден ни посочва как Бог призовава Самуил да свидетелсва за Него. Но преди всичко Самуил трябва да се вслуша в Словото Му, а това предполага готовност и воля да се вслушаш в гласа на Бог. При четенето на Деянията на Апостолите намираме това желание за вслушване в Божието слово у Филип и у евнуха етиопец. Те дават свидетелство за вярата си, като откликват на това, което се иска от тях точно в онзи момент. Слушат внимателно и после отговарят. Псалмът за Добрия пастир отразява доверието на онзи, който осъзнава грижовността на Бог, Който сбира стадото си и води овчиците си към тучни пасища.

През тази молитвена седмица за единението на християните се опитваме да осъзнаем, че Бог присъства във всички събития и случки на всекидневието. Срещаме се с хора, които са ни близки, и с хора, които са ни чужди. При тези срещи се запознаваме с част от духовния опит на другите и се обновява нашето виждане за Божията реалност. Именно съзнанието за присъствието на Бог ни окуражава да работим усърдно за единението на християните.

Молитва
Господи, Добри пастирю, Ти ни срещаш и ни придружаваш във всеки ден от живота ни. Дай ни благодатта да съзнаваме всичко, което правиш за нас. Молим Те, помогни ни да приемем всичко, което ни предлагаш, и да се съберем в едно само стадо.

Въпроси за (лично) размишление.
Кога осъзна Божието присъствие в твоя живот?
Осъзнаваш ли моментите на радост и с трагедиите, които се случват по света. Според теб с какви съвместни действия Църквите биха могли да им отговорят?
За да свидетелства вярата си, достатъчно е човек да бъде съзнателен или би могъл да направи и друго нещо?
По какъв начин долавяш Божието присъствие, дори когато това не отговаря на твоите очаквания?