Във Ватикана бяха представени водещите линии на предстоящия Синод за Близкия Изток
свикан от Бенедикт ХVІ
Задача за християните в Близкия Изток е „да съборят стената на страха, недоверието
и омразата, посредством любовта с евреи и мюсюлмани, израелци и палестинци". Това
се казва в представения днес проектодокумент (Lineamenta) за Специалната асамблея
на Синода за Близкия Изток, който ще се проведе от 10 до 24 октомври във Ватикана
на тема: Католическата църква в Близкия Изток: Общение и свидетелство”. Пресконференцията
за представянето на документа се проведе във ватиканскя пресцентър с модератор отец
Федерико Ломбарди и изказвания на монс. Никола Етерович, генерален секретар на Синода
на Епископите, и монс. Фортунато Фортеца, подсекретар към същото ведомство.
Работният
документ на Синода за Близкия Изток е с обем 28 страници и е редактиран от подготвителния
Съвет на Синода, съставен от седем патриарси, двама председатели на епископски конференции
и четирима ръководители на ватикански ведомства. Той конкретно анализира състоянието
в което живеят християните в региона и начертава перспективите за тяхното прирсъствие.
Всяка една от трите глави на документа завършва със серия от въпроси за размишление,
поставени от „синадолните отци”.
Основният въпрос в документа и който ще бъде
предмет на дискусия се отнася за „бъдещето на християните в Близкия Изток”. Ето защо,
в документа се говори за безспорната роля на световните политики в избора към присъстващите
християни. Например, войната в Ирак е „отприщила силите на злото в страната, в религиозните
конфесии и политическите течения”, а сред жертвите предимно са християните.”Световната
политика не държи сметка за това”, се казва в документа. В Ливан „християните са дълбоко
разделени в политически и конфесинален план и никой от тях няма проект, който може
да бъде приет от всички”. В Египет ”нарастващото влияние на ислям в политиката от
една страна и пасивността на християните в гражданското общество от друга, разкриват
пространство за нетолертност, неравенство и несправедливост”. В Турция „актуалната
концепция за светска държава поставя все още много проблеми за пълната религиозна
свобода в страната”. В Палестинските територии „изралеската окупация прави труден
ежедневния живот на християните”. Ако от една страна това е „политически въпрос”,
подчертава документа, от друга не трябва да се забравя ,че това е и остава „въпрос
на вярата”. Това означава „да се приеме християнското призвание в нашите общества
и за нашите общества”, се чете в документа.
Затова християнската надежда е
отговорът на всички предизвикателства, допълва документа – онази надежда, „родена
в Светата Земя, която 2000 години храни всички народи и преследвани”. Тази надежда
днес означава „отново да се възложи надежда в Бог”, но също така и да се „действа
заедно с Бог и бъдем негови сътрудници”. Относно насилието се подчертава, че всеки
християнин трябва „смело да осъжда насилието от всяка една страна и предложи средството
на диалога”. Всичко това с препоръката, че „отдаването на Божието провидение укрепва
общението между християните”.
Относно отношенията между християни и евреи,
документът препоръчва „избягването на ония политики”, които нанасят поражение на
съществуващата религиозна връзка между Юдаизма и Християнството, основаваща се на
Стария и Новия Завет”.
За отношенията между християни и мюсюлмани документът
посочва, че „отношенията много често са трудни, особено от нарастването на политическия
ислям в мюсюлманските общества, започнало от 70-те години, чийто резултат са екстремистките
течения”, които са „заплаха за всички” и която „мюсюмани и християни трябва да посрещнат
заедно”.
„Педагогиката на мира е най-реалистичната, въпреки че не се приема
от по-голямата част”- се чете в документа на Синода за Близкия Изток. Но тя има най-големи
възможности да бъде приета, тъй като насилието водено както от силните, така и от
слабите, води единствено до неуспех и общо объркване”. Нужна е „голяма смелост”, завършва
документа, да се говори и да се работи за мира, когато войната и насилието се налагат,
но това предизвикателство трябва да бъде посрещнато”.