Историческа визита на Бенедикт ХVІ в римската синагога: евреи и християни заедно, за да свидетелстват пред света единствения Бог

Историческа визита на Бенедикт ХVІ в Синагогата на Рим, на 17 януари, почти 24 години след тази на Йоан Павел ІІ. В денят посветен на диалога между католици и евреи, който в Италия отбеляза своя 20 годишен юбилей, Папата подчерта, че пътя на приятелството между двете общности е необратим. Въпреки различията, поради общите си корени евреи и католици са призвани заедно да свидетелстват единствения Бог и Десетте Божи заповеди, великият морален кодекс за цялото човечество. Също и главния равин на римската еврейска общност, Рикардо ди Сени, подчерта че, въпреки съществуващите проблеми и неразбирателства на преден план трябва да бъдат поставени общите цели. От своя страна председателят на еврейската общност в Рим, Рикардо Пачифичи, отбеляза че посещението на Бенедикт ХVІ е събитие, което ще остави дълбок знак в отношенията между еврейския и католическия свят и развълнун припомни как неговия баща е бил спасен от антиеврейските гонения:


„Ако днес съм тук да говоря в това свещено място, то е защото моят баща и моят чичо Рафаеле, намериха убежище в манастира на сестрите на Света Марта от Флоренция”. 

Независимо, че има „още отворени рани” – продължи Рикардо Пачифичи – диалога между евреи и католици „може и трябва да продължи”. Председателят на еврейската общност не пропусна да посочи предполагаемото мълчание на Пий ХІІ пред Холокоста. Мълчание, за което загатна и главния равин на Синагогата, Рикардо ди Сени:

„Въпреки трагичната история, съществуващите проблеми и неразбирателства, на преден план трябва да бъдат поставени общите виждания и цели. Уважението и приятелството от тази среща трябва да бъдат за пример на всички онези, които ни гледат”. 

Председателят на италианските еврейски общности, Ренцо Катеня, пожела „никога повече различията да бъдат причина за идеологически и религиозни конфликти, а по-скоро за взаимно културно и морално обогатяване”.

Също и Бенедикт ХVІ припомни потресаващата трагедия на Холокоста, връх на омразата, която се поражда когато човек забравя за Създателя. Папата посочи и депортирането на римските евреи в Освиенцим:


„За съжаление, много останаха безразлични, но мнозина, също и сред италианските католици, подкрепяни от вярата и християнското поучение, реагираха смело, протягайки ръка на евреите, понякога с цената на собствения си живот, за което заслужават постоянна благодарност. Също и Светия Престол, проведе спасителни действия, често скрити и дискретни”. 

Папата посочи необратимия приятелския път между евреи и католици, започнал с Втория Ватикански Събор. Сред многобройните ръкопляскания Бенедкит ХVІ припомни думите на Йоан Павел ІІ, произнесени по време на неговата визита в Светата Земя през 2000 г., когато писка прошка за страданията нанесени на евреите през историята:

„Църквата не се поколеба да осъди грешките на своите чеда, като поиска прошка за всичко онова, което е спомогнало по някакъв начин за раните от анисемитизма и антиюдаизма. Нека тези рани, да бъдат изцерени завинаги!”. 

Бенедикт ХVІ припомни дълбоките общи корени и връзки, които свързват Църквата с евреите, „избрани първи из между всички от Господа, за да приемат Неговото слово”. Светия Отец припомни също и „вечната стойност” на Десетте Божи заповеди за евреите и християните, но също и за невярващите, които са „големият морален кодекс за цялото човечество”. Именно изхождайки от тях, посочи Папата, могат да се намерят три сфери на сътрудничество между двете общности. Преди всичко, признаването на единствения Бог „срещу изкушението, за създаването на други идоли”:


„В нашия свят много хора не познават Бог или го смятат за ненужен, без значение за живота; така се изградиха други и нови богове, пред които човек се прекланя. Стремежът да се пробуди вниманието на съвременното общество към трансцедентното измерение и свидетелстването на единствения Бог е безценен принос, който Евреи и Християни могат заедно да дадат”. 

Втората сфера на сътрудничество между евре и католици е „закрилата на живота, срещу всяка форма на несправедливост и насилие, като се зачита стойността на всяка човешка личност, създадена по образ и подобие Божие”. Третата форма на сътрудничество е насърчаването „светостта на семейството””,което е „основната клетка на обществото”. В него личното и взаимното, предано и окончателно „да” на мъжът и жената, разкрива пространство за бъдещето, за автентичната хуманност на всеки и същевременно разкрива пътя към един нов живот”. Десетте Божи заповеди, посочи Папата, припомняйки това което са казали за тях Мойсей и Исус „се обобщават в Божията любов и милосърдието към ближните”:


„В тази насока можем заедно да направим крачки напред със съзнанието за различията между нас, но също и поради факта, че ако съумеем да обединим нашите сърца и ръце, за да отговорим на призива на Господ, Неговата светлина по-силно ще озари всички народи по земята”. 

Между евреи и католици, „съществува общото желание за продължаването на отрития и искрен диалог”, отбеляза Бенедикт ХVІ:

„Християни и Евреи притежават едно общото духовно наследство, молят се на един и същи Господ, имат същите корени, но въпреки това остават непознати едни на други. Ние имаме задължението да отговорим на Божия призив и работим за винаги открития диалог, за взаимното уважение, нарастване на приятелството и общото свидетелство пред предизвикателствата на нашето време, които ни призовават да сътрудничим за благото на човечеството в този свят създаден от Всемогъщия и Милосърден Бог”. 

Накрая Папата изпроси от Господ „безценния дар на мира по целия свят и преди всичко за Светата Земя” и Близкия Изток.

svt/ rv