Еврейският Рим и християнският Рим се срещат: визитата на Бенедикт ХVІ в главната
синагога на 17 януари, утвърждава диалога между двете общности, свързани от една специална
връзка, която никога не е прекъсвала дори в моментите на особени трудности. Папската
визита в Римската Синанога ще започне следобед с поднасянето на цветя пред паметнтата
плоча, припомняща жертвите на нацизма. Бенедикт ХVІ ще бъде посрещнат от главния равин
Рикардо Ди Сени, заедно с почетния равин Елио Тоаф, посрещнал през 1986 Йоан Павел
ІІ в същата синагога. "Католическо-еврейският диалог е необратим и трябва да се положат
усилия за преодоляването на неразбирателствата", каза равина Тоаф преди папското посещение.
За чувствата, с които римските евреи се подготвят за това събитие говори Рикардо
Пачифичи, председател на Еврейската общност в Рим:
********** Несъмнено
това ще бъде една историческа визита. Именно заради процеса – макар и бавен, но важен
– на помирение и възможности, който съществува не толкова между конфесиите, колкото
между отделните личности, върху които това събитие може да има отражение.
Визитата
на Папата е в деня, когато еврейската и католическата общности честват заедно Деня
на диалог, съвпадащ и с „Mo’ed di piombo”. Волята за диалог е по-силна
от каквито и да е трудности и неразбирателства… Силна е паметта за този празник
– Mo’ed означава празник – който припомня едно чудо станало в гетото на Рим, в тай-тежкия
период за евреите, когато бяха принудени да живеят от земната власт на папите вътре
в гета. При едно народно вълнение гетото е подпалено: небе като черно олово се спуска
над града и поройният дъжд угасва този пожар, който би предизвикал голяма катастрофа.
Идеята, че тази среща става в една съвсем различна обстановка – което ние припомняме
– в Деня за диалог свидетелства как в течение на вековете и годините е изминат дълъг
съвместен път. Днес носим задължението да продължаваме да вървим по него с очи разбира
се обърнати към миналото, но същевременно без духа на отмъщение и търсейки преди всичко
да оставим на нашите синове един по-добър свят и да разберем, че конфесиите могат
да работят не толкова за да се убедят в доводите на другия, а преди всичко, за да
разберат как заедно може да се работи за благото на гражданското общество, дори за
тези, които не вярват, включително и тези, които са с вяра различна от нашата, така
че на тази среща поканихме и умерени представители на ислямския свят.
Като
спомен от тази историческа визита, ще бъде посадено едно маслинено дърво. Един момент
и със символично значение… Според еврейската символика дървото е символ за
продължаването на живота след нашата смърт. Идеята, че от страна на Папата идва един
важен за нас сигнал какъвто е посаждането на едно дърво в градините на синагогата,
мисля че може да бъде един важен и значителен момент. Бихме искали да вярваме, че
няма да остане свързан само с момента на посаждането, а че после наистина ще даде
плодове.
Картината на равина на Рим и на епископа на Рим заедно ще
бъде несъмнено едно силно послание за двете общности… Бихме искали да го използваме,
за да може този момент на диалог и на съпоставка в различието да се отрази и в онези
места по света, където не съществува религиозна свобода и където изграждането на една
църква или на една синагога означава загубата на живота. Смятам, че ако от Рим успеем
да изпратим едно силно послание за свобода на всички религиозни конфесии в тези страни,
където е забранена, това би означавало че наистина сме направили една стъпка напред
към свободата на всяко човешко същество.