Бенедикт ХVІ стана почетен гражданин на Фрайзинг. Спомени от времето на нацизма: Христос е по-силен от всяка тирания 

От днес Папа Бенедикт ХVІ е почетен гражданин на германския град Фрайзинг в Бавария, където прекарва дълго време като студент по боголовие и след това като доцент. Почетното гражданство бе връчено на тържествена церемания в Клементинската зала на Апостолическия дворец във Ватикана в присъствието на 80 членна делегация от Германия.


В словото си Папата припомни годините на своята младост, чиято кулминационна точка е свещеническото ръкоположение, както и времето от 1977 до 1982, когато като кардинал ръководи архидиоцеза до момента в който Йоан Павел ІІ го повиква в Рим и му поверява ръководството на Конгрегацията за Доктрина на вярата.

Сред многобройните спомени Папата се спря на следвоенния период, когато семинарията във Фрайзинг отново отваря врати:
 
“Wir konnten nun anfangen, und es war ein Augenblick…
„Това бе много важен момент в нашия живот, тъй като най-после можехме да започнем избрания път. Погледнато с днешни очи, това бе спартански живот, лишен от комфорт, но бяхме щастливи. Не само защото бяхме избягнали мизерията и опасностите на войната и нацисткото господство, но и защото вече бяхме свободни. Най-вече, защото се подготвяхме за нашето призвание. Знаехме, че Христос е по-силен от тиранията и от силата на нейната идеология с нейните механизми за подстисничество”.


“Wir wussten, Christus gehört die Zeit und die Zukunft…
„Знаехме, че времето и бъдещето принадлежат на Христос; знаехме, че Той ни бе повикал и че има нужда от нас. Знаехме също, че хората от новото време ни очакват, очакваха свещеници с нов устрем във вярата, за да изградят живия дом на Бог”.

Папа Ратцингер припомни и деня на своето свещеническо ръкоположение, 29 юни 1951, легнал по очи пред олтара на фона на Литаниите на Светците:
 
“Man wird sich noch mal, daliegend, seiner ganzen…
„В този момент съзнаваш своята мизерия и се питаш: ще бъдеш ли способен на всичко това?...Полагането на ръцете върху ми бе много дълбок и съдържателен момент за всички нас. Съзнавах, че самия Господ полага над мен ръце и ми казва: ти принадлежиш на мен, а не на себе си; искам те! Ти ще ми служиш!”.


dg/ rv