Бенедикт ХVІ: Църквата предлага своя принос за формиране на съзнанието в търсене на
истината, дори и на невярващите
Учението на Папата е отправено към търсещите истината, вярващи и невярващи, тъй като
Свети Петровия приемник е „първият пазител и защитник на истината”: това каза Папата
на аудиенцията за участниците в пленарната сесия на Конгрегацията за доктрината на
вярата. Но преди всичко това е служение за единството, а Римският епископ е призван
да бъде послушен на вярата, за да може „Истината, която е Христос, да озари всички
хора”:
„Първата и главна задача на онзи, който седи на Свети
Петровия Престол, поверен му от Исус, е да утвърждава братята във вярата, обединявайки
ги в изповядването на разпнатия и възкръснал Христос”.
На тази
база, допълни Папата, могат да бъдат преодоляни съществуващите доктринални проблеми
за постигането на пълното общение с Църквата от страна на „Братството Пий Х”. Бенедикт
ХVІ изказа поздравления към ватиканското ведомство и неговите усилия за „пълната
интеграция” в Католическата църква на отделни вярващи и групи от Англиканството:
„Вярната
принадлежност на тези групи към приетата от Христос истина и предложена от Църковното
учение не противоречи по никакъв начин на икуменическото движение, а показва неговата
крайна цел, която се състои в постигането на пълното и видимо общение на Христовите
последователи”.
Папата посочи и приноса на Конгрегацията за доктрината
на вярата в областта на биоетиката и по-конкретно за публикацията на инструкцията
Dignitatis pesonae, съдържаща деликатни и актуални теми като прокреацията и манипулацията
с ембриони:
„По този начин Църковното учение предлага своя собствен
принос за формирането на съзнанието не само на вярващите, а и на всички които търсят
истината и искат да се вслушат в аргументите на вярата, но и на разума. В своята морална
оценка заизследванията в биомедицината Църквата черпи от светлината
както на разума, така и на вярата с убеждението, че онова което е човешко не само
е прието и зачитано от вярата, но също е пречистено възвисено и усъвършенствано от
нея”. В този контекст Бенедикт ХVІ положи отговора на един разпространен
начин на мислене, според който вярата пречи на свободата и на научните изследвания,
тъй като е съвкупност от предразсъдъци, които изкривяват обективното възприятие на
действителността:
„В отговорна такова отношение, заменящо
истината с крехкия и лесен за манипулация консенсус, християнската
вяра предлага истински принос в етическо-философската област, който не дава предварителни
решения на конкретни проблеми - като биомедицинските изследвания и експерименти
– а морални перспективи в които човешкия разум може да търси и открие убедителни
решения”.
Това е така, тъй като „определени въпроси от християнското
откровение” хвърлят светлина върху беоетическата проблематика: „стойността на човешкия
живот и междуличностното и обществено измерение на личността”, както и сексуалността,
централното място на семейството основано на брака между един мъж и една жена: „Тези
въпроси, вписани в човешкото сърце, могат да бъдат разбрани и по рационален път, като
елементи на естествения морален закон и могат да бъдат приети и от онези, които не
признават християнската вяра”.
„Естественият морален закон не е
изключително или преди всичко конфесионален – предупреди Папата – въпреки, че християнското
Откровение и сътворението на човека в тайната на Христос озарява и развива в пълнота
тази доктрина”:
„Естественият морален закон, основан на човешката
натура и достъпен за всяко разумно същество, представлява базата за диалог с всички
хора, търсещи истината, както и с гражданските и светските общества”.
„Този
закон, вписан в сърцето на всеки човек – завърши Папата – засяга един от възловите
въпроси за правото и същевременно призовава съзнанието и отговорността на законодателите”.