Емигрантите в центъра на посланието на християнските църкви в Италия за молитвената седмица за християнско единение

Загриженост за православните, евангелски и католически братя и сестри, които идват в Италия търсейки по-добър живот. Това подчертават в своето послание представителите на основните християнски Църкви в Италия, изпратено до Църквите и църковните общности за Молитвената седмица за християнско единение, която ще се отбележи от 18 до 25 януари. За Католическата църква, текстът е подписан от монс. Виченцо Паля, председател на Комисията за икуменизма и диалога към италианската епископска конференция; за Федерацията на Евангелските църкви в Италия от нейния президент Доменико Мазели, а за православния архидиоцез в Италия към Константинополската Патриаршия, митрополит Генадиос. Като посочват общите предизвикателства пред които са изправени, Църквите говорят за „християнската емиграция в нашата страна”, която е един „феномен, който ни касае от близо и изисква от всички нас една обновена благородност”. Става въпрос за хиляди православни, евангелски и католически братя и сестри, които идват в Италия, за да търсят по-добър живот. „Тяхното идване – продължава посланието – е като отправена към нас молитва, търсеща нашия отговор на любов”. „Трябва да изострим слуха на нашето сърце – пишат представителите на Църквите – да разширим мирогледа си, да приемем тези наши братя и сестри и да им помогнем да растат и във вярата”. Емиграцията е само единият от проблемите, които тревожат Църквите. „Намираме се пред предизвикателства, които изискват нашите общи усилия”, се чете в посланието. „Достатъчно е да се помисли за разпространението на материалистичния манталитет, който все повече отдалечава мъжете и жените, младите и възрастните, децата и юношите от Евангелието. Егоцентричната склонност, която следва, тласка хората да се затварят в себе си, привилегировайки собствените интереси и забравяйки за нуждите на бедните, слабите, емигрантите, на циганите и онези, които нямат глас и място в обществото. Не можем да останем безразлични към този упадък, който трови корените на съжителството в нашата държава”. Посланието съдържа също и призив към Църквите да полагат по-големи усилия за единението на християните и да не се „поддават на изкушението да свикват с разделението, и да съжителстват с раните на разединението, превръщайки го в една непоносима ситуация. Ако се подадем на тези изкушения, ще бъдем отговорни за един тежък грях”.


svt/ rv