Бенедикт ХVІ апелира за международна солидарност към жертвите от силното земетресение в Хаити

На първата генерална аудиенция за 2010 година, Бенедикт ХVІ отправи апел за солидарност и подкрепа към народа на остров Хаити, засегнат от тежкото земетресение през изминалата нощ. Католическата църква, посочи Папата, "ще задейства незабавно своите милосърдни организации, за да отговори на най-наложителните нужди на населението". Катехистичната беседа на Папата беше посветена на францисканския и бенедектинския монашески ордени, които през ХІІІ век съумяват да отговорят на предизвикателствата, пред които е била изправена Църквата, да „поднесат с почит” поучението на Евангелието, давайки безценно свидетелство със своя начин на живот:
 
„Учители със словата и свидетели с техния пример, те насърчиха едно устойчиво и дълбоко църковно обновление, защото самите те бяха дълбоко обновени и в постоянен контакт с Божието присъствие в света”.


Свети Франциск от Асизи и свети Доминик от Гузман, заедно с монашеските ордени създадени от тях, бяха „истинските реформатори на живота на Църквата” благодарение на тяхната способност да „четат знаците на времето”, посочи Папата. Тяхното създаване е в отговор на предизвикателството отправено към Църквата по онова време от „пауперистките движения”, които са разобличавали „истинското безредие в Църквата, причинено от едно необразцово поведение на различни представители на клира”, посочи Бенедикт ХVІ:


„Те усилено са оспорвали начина на живот на свещениците и на монасите по онова време, обвинени в предателство към Евангелието и че не практикуват бедността, както първите християни (…) Освен това, за да оправдаят своя избор, разпространяват доктрини несъвместими с католическата вяра. Например, движенията на Катарите и Албигонците, предлагат някои стари ереси, като подценяването и презирането на материалния свят – съпротивата срещу богатството бързо се превръща в съпротива срещу материалната действителност – отричането на свободата на волята и дуализма или съществуването на една втора първопричина на злото, сравнена с Бог”. 

Като отговор на тези нови движения се раждат така наречените „просешки монашески ордени”, които се отричат от притежанието на лични материални блага, поверявайки се изцяло на Божието Провидение като прибягват смирено към икономическата подкрепа на хората, отбеляза Светия Отец:


„Францисканците и Доминиканците, по примера на техните основатели показват, че е възможно да се живее евангелската бедност и Истина, без да се отделят от Църквата. Показват, че Църквата е истинското място на Евангелието и Свещеното Писание. Свети Франциск и свети Доминик дори извличат силата за тяхното свидетелство от това съкровено общение с Църквата и Римския Папа”. 

Именно тяхното смело свидетелство за Христос е причината много хора да се завърнат в лоното на Църквата. Бенедикт ХVІ отбеляза, че милосърдието, хуманността и дълбоката семплота на тяхното християнско учение, основано на „конкретни и лесно разбираеми примери”, насърчават създаването на организации от вярващи миряни, така наречения „Трети Орден”, желаещи да живеят според духовността на Франциск и Доминик:


"Предложението за една „мирска святост”, печели много привърженици. Както напомня Вторият Ватикански Събор, призивът за святост не е само за определени хора, а е универсален. Във всеки живот, според нуждите на всеки един от нас, може да се намери начин да бъде живяно Евангелието. Също и днес всеки християнин трябва да е устремен към „възвишеното измерение на християнския живот”, независимо от неговата принадлежност”. 

Днес, посочи Папата, независимо че живеем в едно общество, в което често пъти желанието за „материалното притежание преобладава над всичко”, все още сме чувствителни към примерите на бедност и солидарност, които вярващите предлагат посредством своите смели решения:

„Също и днес, както и в миналото, сме свидетели на движения, които изхождат действително от новостта на Евангелието, поверявайки се в Божиите ръце, за да служат на ближните (…) Това е един урок, който не трябва да забравяме никога в нашата мисия за разпространение на Евангелието: да живеем първи това, което се възвестява, да бъдем огледалото на божественото милосърдие”. 

Именно усърдието, пасторалните стратегии и мисионерският динамизъм, посочи Папата, насърчават „братята просяци” да се отправят към Африка, Близкия Изток и Северна Европа. От новостта на техните институции, които белязаха дълбоко и обществения живот през онази епоха, се родиха известни личности на богословската и духовната мисъл, като свети Тома Аквински и свети Бонавентура:
 
„Също и днес срещаме една „любов от и в истината”, една „интелектуална любов”, която трябва да се упражнява, за да озари разума и да съчетае вярата с културата. Усърдието на Францисканците и Доминиканците, разпространено в средновековните университети, е призив и към нас, скъпи братя и сестри, да бъдем по-присъстващи в местата, където се развива знанието, за да предложим, с уважение и увереност, светлината на Евангелието по основните въпроси касаещи човека, неговото достойнство и вечна съдба”. 

При финалните поздрави, като се обърна към полско говорещите поклонници, присъстващи в Аула „Павел VІ”, Бенедикт ХVІ повери на тяхната молитва всички свещеници. „Като участвате в неделната Света литургия – каза Папата – изисквайте съвършенството в техния живот и преданост в служението”. Папата поздрави и свещениците, придружаващи вярващите в поклонничествата до различни места на вярата, които тези дни са в Рим за тяхната традиционна годишна среща: „Пожелавам тази важна среща да бъде повод за всички вас за обновяване на апостолския порив и неуморно служение на братята”.


svt/ rv