Бенедикт ХVІ към Дипломатическия корупс: Църквата е отворена за всички, защото живее за другите. Да защитаваме творението от човешкия егоизъм

Защитата на околната среда не е един „естетичен”, а „морален” факт, но преди всичко човекът е, като Божи син, който трябва да го защитава в неговото достойнство, защото от респекта на „човешката екология” произтича респекта към околната среда. В словото си пред Дипломатическия корпус, акредитиран при Светия Престол и приет днес за традиционната размяна на новогодишни поздравления, Папа Бенедикт ХVІ спря главно вниманието на този важен принцип. Актуални и деликатни бяха темите засегнати от Папата: от икономическата криза до разпространението на ядрени оръжия, от феномена на тероризма до имиграцията, от защитата на преследваните християни до християнските корени на Европа. От страна на Дипломатическия корпус Папата бе поздравен от декана, посланикът на Хондурас Алехандро Емилио Валадарес Ланца.

Да се оцени какво правят хората за мира по света, като се наблюдава по какъв начин закрилят природата. Тази линия в поучителната власт на Бенедикт ХVІ – да са опазва мира, като се пази творението – е също и прочитния ключ на дългото обръщение към посланиците на 178-те държави, които в момента подържат пълни дипломатически отношения със Светия Престол. Последното споразумение, което датира от няколко седмици е с Руската Федерация. Още в началото на своето обръщение към дипломатите, Бенедикт ХVІ,подчерта, че „Приемника на Свети Петър, държи широко отворени своите врати за всички и с всички желае да подържа отношения, които да допринасят за прогреса на човешкото семейство”. Така както „Църквата е отворена за всички – продължи Папата – защото, в Бог, живее за другите”. От тук започна равносметката на Светия Отец за света. На първо място, както през 2009 г., е поставена икономическата криза. Но ако тази криза е предизвикана от материалистичния манталитет, който мисли само за печалбата, то днес „този същи манталитет заплашва също и творението”, подчерта Бенедикт ХVІ. Като доказателство за това, Папата посочва „дълбоките рани”, които атеистичната система на източно европейския социализъм, нанесе на хората и природата и които станаха видими след падането на Берлинската стена.


“La negation de Dieu…
Отричането на Бог обезобразява свободата на човешката личност, но разрушава и творението! От това следва, че опазването на творенинето не отговаря на първо място на една естетическа необходимост, а преди всичко на една морална нужда, защото природата изразява един промисъл на любов и на истина, който ни предшества и който идва от Бог”.


Светът с труд намира общата линия за защита на околната среда. Папата разкри „опозицията от икономически и политически ред” регистрирана наскоро на срещата в Копенхаген за климата и изразява надеждата, че едно „споразумение” би могло да бъде постигнато на предстоящите срещи в Бон и Мексико. „От това зависи – отбеляза – самата съдба на някои нации”, особено ако са островни. И ако към климата се добавят феномените на дезертификацията или нуждата от „коректно управление на природните ресурси”, ето че за Бенедикт ХVІ Африка става една силно емблематична част от планетата:
 
“En Afrique, comme ailleurs...
В Африка, както и другаде, е необходимо да се приложат политически и икономически решения, които да гарантират „форми на аграрна и индустриална продуктивност, зачитащи реда на творението и задоволяващи главните нужди на всички. Как може да се забрави, че борбата за достъпа до природните ресурси е една от причините както за различните конфликти, така и извор за една постоянна опасност не само в Африка, а и в останалите страни?”.


Веднага след това в обръщението си Светия Отец се спря на различните начини за експлоатация на земята и посочи онова, което се случва в Афганистан и Латинска Америка, където „за съжаление” отбеляза Папата:

„… l’agricolture est ancore liée…
Земеделието продължава да бъде свързано с производството на дрога и представлява източник, който не може да бъде пренебрегнат за заетостта и издръжката. Ако се желае мирът, нужно е да се съхранява творението с преустройството на тези дейности. Затова още веднъж искам от международната общност да не се примирява с трафика на дрога и с тежките морални и социални проблеми пораждани от нея”.


Към това искане Папата добави друго: това на многобройните апели, които придружават неговото слово. В този случай го тревожат „огромните ресурси” на парите използвани за оръжие, вместо за най-бедните:

“J'espère fermament que...
Силно се нядявам, че по време на Конференцията за разглеждането на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, през месец май в Ню Йорк, ще бъдат взети сигурни решения с цел прогресивното обезоръжаване, което да доведе до освобождаването на планетата от ядрените оръжия”.


Многократно Папата се позова на отделните ситуации в света, насърчавайки международната общност да работи по-решително в разрешаването на кризите или конфликтите. При случаите с Дарфур или Демократична Република Конго, Бенедикт ХVІ е директен и посочи „неспособността” на воюващите „да се откъснат от кръгът от насилия”, но също и „безсилието” на онзи, който трябва да посредничи или още по-лошо „безразличието на общественото мнение”. Оръжията, посочва Светия Отец, подхранват тероризма, който е другата рана обезобразяваща планетата и пораждаща сред нейните жители „едно силно чувство на терзание”:

“En cette circonstance solennelle…
В тази тържествена обстановка желая да подновя апела, който отправих на 1 януари по време на молитвата Ангел Господен към вземащите участие във въоръжени групи от какъвто и да е вид, да изоставят пътя на насилието и да отворят сърцето си за радостта на мира”.


Тук Папата, който по-нататък припомня страданията причинени на милиони хора от природни бедствия през 2009 г. – от земетресенията в Индонезия и Абруцо, до опустошенията във Филипините и в югоизточна Азия – констатира че насилието, природните бедствия и упадъкът на околната среда „допринасят за увеличаване на редицата на тези, които изоставят своята земя”. Искайки за тях от правителствата „солидарност и далновидност”, Бенедикт ХVІ отваря подробния раздел в защита на преследваните християни:

“En particulier, je voudrais...
Желая да спомена особено християните в Близкия Изток: засегнати по различни начини, като се започне от упражняването на тяхната религиозна свобода, те изоставят земята на техните отци, в която се роди първата християнска общност. Именно поради това, за да им предложим нашата подкрепа и да ги накараме да почувстват близостта на братята по вяра, свиках Специалната Асамблея на Синода на Епископите за Близкия Изток, която ще се проведе през есента”.


По същия начин Папата призова за „уважението, свободата и сигурността” на християните в Ирак и тяхната интеграция в Пакистан. Като насочи вниманието си към Европа, където противника на християнството не е насилието а релативизма, който „ поражда чувство на враждебност и липса на уважение”, Бенедикт ХVІ подчерта:

“Il est clair que…
Ясно е, че когато релативизмът е разбиран като съществен съставен елемент на демокрацията, тогава се рискува светският характер да бъде разбиран единствено в термините на отхвърлянето или по-добре казано, на неприемането на социалното значение на религиозния факт. В този смисъл поражда сблъсък и разделяне, наранява мира, замърсява ‘човешката екология’ и отхвърляйки по принцип наклонностите различни от собствените, се превръща в една безизходна улица. Затова е необходимо да се дефинира един положителен светски характер, отворен, който основан върху справедливата автономност между светския и духовния ред, да насърчава ведрото сътрудничество и чувството за споделена отговорност”.


Папата долавя един вид атака към Творението на Бог и към неговите създания и в тези закони или програми, които „в името на борбата срещу дискриминацията, засягат биологичната основа на разликата между половете”, както това става в някои европейски държави или в американския континент:

“La liberté ne peut...
Свободата не може да бъде абсолютна, защото Човек не е Бог, а образ Божий и негово създание. Пътят който трябва да следва човек не може следователно да бъде арбитражен, или желание, а трябва по-скоро да отговаря на структурата желана от Създателя”.


Освен почитта към християните в Светата Земя, Бенедикт ХVІ отправи апел за помиряването между израелци и палестинци, с възможността двете страни да се ползват от сигурността гарантирана от две Държави, както и зачитането на „свещения характер” на Ерусалим. Сред многобройните проблясъци на човечеството в търсене на намаляване на напрежението, Папата посочи, като знаци на надежда, получените резултати от онези страни които сложиха край на конфликтите, като: Колумбия-Еквадор, Хърватска и Словения, Армения и Турция. Светия Отец пожела Ирак, Ливан и Хондурас да последват техния пример, за да се радват на един дълготраен мир.

Да, призна Папата, „има много страдание сред човечеството и човешкият егоизъм наранява творението по различни начини”. Църквата посочва, че отговорът на желанието за универсален мир е Христос, посочи Бенедикт ХVІ:
 
„Fixant sur Lui mon regard…
Спирайки погледа на Него, насърчавам всеки човек с добра воля да работи с доверие и всеотдайно за защитата и свободата на човека. Нека светлината и силата на Исус ни помагат да зачитаме ‘човешката екология’, съзнавайки че и екологията на околната среда ще извлече полза от това, защото книгата на природата е една и неразделна. Така ще можем да утвърждаваме мира, днес и за поколенията, които ще дойдат”.


jp/svt/ rv