Бенедикт ХVІ: "Насилието не е начин за разрешаване на трудностите". Апел за закрила правата на емиграните и преследваните християни

„Синът Божий, Онзи който е без грях, застана сред грешниците и показа близостта на Бог по пътя на човешкото обръщане”. Това каза Бенедикт ХVІ в проповедта на тържествената литургия за празника Кръщение Господне, която отслужи в Сикстинската Капела. По време на богослужението, както по традиция, Светия Отец кръсти 14 новородени деца от различни страни по света. С кръщението, посочи Папата, ставаме чеда Божии и братя, в един нов модел на общество. На размишлението преди молитвата Ангел Господен Бенедикт ХVІ посочи, че емигрантите са „личности с права и задължения, които трябва да се зачитат”. Същевременно Папата отправи апел към политическите и религиозни власти на някой държави, да гарантират свободата на християните и да не използват Божието име като оправдание за насилствените действия:

„Трябва да се изходи от сърцевината на проблема! Трябва да се изходи от значението на човешката личност! Емигранта е човешка личност, различаващ се само от неговия произход, култура и традиции. Той е личност, която трябва да бъде уважавана и притежаваща права и задължения преди всичко в работната сфера, където най-лесно може да бъде експлоатирана, но също и в конкретните условия на житейската сфера. Насилието не трябва да бъде никога и за никой начин за разрешаване на трудностите. Призовавам да се вгледаме в лицето на другия и да открием, че той притежава една душа, една история и един живот и че Бог го обича така както обича и мен!". 

Като се позова на последните антихристиянски атаки в Египет и Малайзия, Бенедикт ХVІ насочи своето размишление към „това което засяга човека, в неговото религиозно различие”:
 
„Насилието срещу християните в някой държави пробуди възмущението у мнозина, защото се акцентира в най-светлите дни за християнската традиция. Още веднъж повтарям, че е необходимо, както политическите така и религиозните институции да не пренебрегват техните отговорности. Не може да съществува насилие в името на Бог, нито може Той да се почита, накърнявайки достойнството и свободата на нашите ближни”. 

Преди тези два апела за емигрантите и преследваните християни, Папата се спря на значението на празника Кръщение Господне. Събитие, подчерта, което много добре показва „глобалния смисъл на Рождественските празници, в които основната тема е осиновяването ни от Бог, благодарение на приемането на нашето човешко естество от единородния Син Божий”. „Бог се роди, за да можем да се възродим”, подчерта Светия Отец и поради това от Кръщението произлиза и нов модел на едно братско общество. Тези братски отношения не могат да се „установят посредством идеологии или наредби от която и да е управляваща власт”, отбеляза Бенедикт ХVІ:

„Разпознаваме се като братя изхождайки само от смиреното, но дълбоко съзнание от това че сме чеда на единствения небесен Отец. Като християни, благодарение на Светия Дух получен при Кръщението, получихме дарът и задължението да живеем като чеда Божий и братя, за да бъдем като „квас” за едно ново, солидарно и изпълнено с мир и надежда човечество”.


Като се спря на евангелския разказ, Бенедикт ХVІ посочи, че кръщението на Исус при бреговете на река Йордан е Неговата първата обществена проява, след напускането на Назарет. Тук на бреговете на реката, както разказва евангелист Лука, Исус застава до Йоан Кръстител, а народът „стои в очакване”:


„По този начин евангелиста подчертава очакването от страна на Израил. В тези хора, изоставили техните всекидневни задължения, той долавя дълбокото желание за един различен свят и за едни нови слова, които сякаш намират отговор в строгите и задължаващи, но изпълнени с надежда думи на Предтеча”.


Папата посочи, че кръщението на Йоан е „кръщение на покаяние, знак който призовава към обръщане, към промяна на живота, защото се приближава Онзи, който „ще кръщава с Дух Свети и огън”:


„Не може да се жадува за едни нов свят, оставайки потопени в егоизма и навиците обвързани с греха. Също и Исус изостави домът и всекидневните задължения, за да се отправи към река Йордан. Пристига сред тълпата, която слуша Кръстителя и чака своя ред като всички, за да бъде кръстен”. 

Когато Йоан вижда Исус да се приближава „разбира, че в този Човек има нещо уникално, че е онзи тайнствен Друг, който е очаквал и към когото е бил насочен целият му живот”. Въпреки това, отбелязва Папата, Исус ни изненадва със своето смирение:


„На брега на река Йордан, Исус се показва с едно изключително смирение, което напомня бедността и семплотата на Младенеца поставен в яслата, и предвещава чувствата с които, в края на Неговите земни дни, ще измие нозете на учениците и ще понесе ужасните унижения на кръста”. 

„Синът Божий, Онзи който е без грях – продължи Папата – застава сред грешниците и показва близостта на Бог по пътя на човешкото обръщане”:


„Исус взема на раменете си тежестта от греховете на цялото човечество, започва Своята мисия, заставайки на мястото на грешниците, в перспективата на кръста”.


Когато след кръщението Исус излиза от водата, отбеляза Светия Отец, се отварят небесата и „гласът на Отца посочва на човеците присъствието на Неговия Син в света и призовава да се гледа към възкресението, към победата на Христос над смъртта и греха”. Също и за кръстените деца се отварят небесата, защото „Светия Дух ще обитава в тях като в храм, преобразявайки дълбоко тяхното сърце”, подчерта Бенедикт ХVІ:


„От този момент, гласът на Отца ще призовава също и тях да бъдат Негови чеда в Христос и в Неговото семейство, което е Църквата, ще дари на всяко едно от тях възвишения дар на вярата. Този дар, който сега не могат да разберат напълно, ще бъде положен в тяхното сърце като семенце пълно с живот, което чака да узрее и да дари изобилен плод”.


Бенедикт ХVІ подчерта определящата роля на родителите и кръстниците, чиято вяра е „необходимото условие, за отслужването на Кръщението на техните деца”. Чрез това Тайнство, отбеляза Папата, родителите поемат задължението да възпитат своите деца във вярата:


„Те трябва да положат усилия, подхранвайки с думите и свидетелството на техния живот искрите на вярата в техните деца, за да могат да заблестят в този наш свят, който често се лута в мрака на съмнението и да носят светлината на Евангелието, което е живот и надежда”. 

Накрая Бенедикт ХVІ пожела вярващите да бъдат винаги озарени от светлината на Евангелието, което ни води към един „по-щастлив, по-красив и по-солидарен живот в общение с Бог”.
 
svt/ rv