Кардинал Тарчизио Бертоне откри новата съдебна година във Ватикана
Да се расте със „съзнанието”, че правосъдието като хармония и мир, „не е напълно достижимо
без вярата в Бог”. Това бе пожеланието на държавния Ватикански секретар, кардинал
Тарчизио Бертоне в проповедта по време на Литургията за откриването на новата съдебна
година във Ватикана. Във връзка с това, в своето изказване за откриването, отговарящият
за ватиканското правосъдие, адвокатътНикола Пикарди определи 2009 година
като „година на отлична производителност” за съдебните апарати на държавата.
След
обширното и традиционно описание на историческата еволюция на ватиканското правосъдие,
по време на което припомни 80-годишнината от основаването на Ватиканския трибунал,
Пикарди изложи цифрите свързани с последната година. За разгледаните 474 граждански
и 446 наказателни процедури регистрирани миналата година, посочи юристът:
“…
в този трибунал са разрешени всички процеси, както граждански, така и наказателни.
Колкото до гражданските … в доклада е посочено, че забавянето е много ограничено и
съответства на колегиалните процеси, които несъмнено са по-ангажиращи (…) В последствие,
в своята цялост, ватиканската съдебна система е достатъчно уравновесена
и ефикасна”.
Забавянето, каза по-нататък, „е много ограничено” що се
отнася до гражданските процеси. Понастоящем, обясни Пикарди, 16 открити процеса са
свързани с колегиални дела, „по-ангажиращите” – докато остава „значимо” закъснението
в наказателния сектор (281 процеса), което се отразява върху средната продължителност
– стигнала до 745 дни – докато е само 7,4 дни тази за гражданските процеси. Става
въпрос, обясни, за „средно време по-ниско от това регистрирано в Италия”.
Един
възел в доклада засяга обичайното несъответствие регистрирано всяка година между общия
брой граждански и наказателни процеси, разглеждани от различните ватикански трибунали
и малкият брой жители на Ватикана – 492. Никола Пикарди отново уточни, че цифрите
се отнасят до близо 18-те милиона поклонници и туристи, преминаващи всяка година през
базиликата Свети Петър и Ватиканските музеи и с които са свързани 99% от споровете.
В тази оптика, допълни, се обяснява необходимостта от честото прибягване до формите
на международна съдебна помощ, със „съответните юридически и практически трудности”,
което удължава времето.
„Някои трудности – подчерта Пикарди, са свързани
с прилагането на новата норматива за обществената заетост във Ватикана. На 1 януари
2010 г., припомни, влезе в сила новият Статут на ULSA, Работното бюро при Апостолическия
престол, който закриля „икономическите и социални права” на ватиканските служители.
Неговите норми позволяват на един служител, който се чувства потърпевш от дадено административно
решение, да се обърне и към ватиканската съдебна власт, а не както в миналото само
до арбитражното решение на Ulsa. „Не е трудно да се предвиди, обясни Пикарди, че
тази новост, която е важна, ще утежни работата на трибунала, ако не се въведат корекции
и не бъдат подсилени трибуналите и бюрата.
„Пред увеличените компетенции,
както количествени, така и качествени, Бюрото на оглавяващия ватиканското правосъдие
(пряко засегнато, защото става въпрос за противоречия с рекламен характер), не може
да не подчертае загрижеността, която тази новост – от друга страна похвална – може
да стигне до компрометирането на дейността на трибунала в момент, когато между другото,
той е лишен от помощник съдия”.
Накрая, спирайки се на раздела засягащ
международното сътрудничество що се отнася до следствената дейност и сигурността,
Пикарди посочи, че днес те не са възможни „без да се държи сметка за взаимозависимостта
между съдебните власти на различните държави и без ефикасното сътрудничество между
съответните съдебни власти”. В този феномен влиза международният тероризъм, изискващ
нови форми на сътрудничество с цел усъвършенстването на мерките за сигурност.