Кардинал Тарчизио Бертоне откри новата съдебна година във Ватикана

Да се расте със „съзнанието”, че правосъдието като хармония и мир, „не е напълно достижимо без вярата в Бог”. Това бе пожеланието на държавния Ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне в проповедта по време на Литургията за откриването на новата съдебна година във Ватикана. Във връзка с това, в своето изказване за откриването, отговарящият за ватиканското правосъдие, адвокатът Никола Пикарди определи 2009 година като „година на отлична производителност” за съдебните апарати на държавата.


След обширното и традиционно описание на историческата еволюция на ватиканското правосъдие, по време на което припомни 80-годишнината от основаването на Ватиканския трибунал, Пикарди изложи цифрите свързани с последната година. За разгледаните 474 граждански и 446 наказателни процедури регистрирани миналата година, посочи юристът:


“… в този трибунал са разрешени всички процеси, както граждански, така и наказателни. Колкото до гражданските … в доклада е посочено, че забавянето е много ограничено и съответства на колегиалните процеси, които несъмнено са по-ангажиращи (…) В последствие, в своята цялост, ватиканската съдебна система е достатъчно уравновесена и ефикасна”.  

Забавянето, каза по-нататък, „е много ограничено” що се отнася до гражданските процеси. Понастоящем, обясни Пикарди, 16 открити процеса са свързани с колегиални дела, „по-ангажиращите” – докато остава „значимо” закъснението в наказателния сектор (281 процеса), което се отразява върху средната продължителност – стигнала до 745 дни – докато е само 7,4 дни тази за гражданските процеси. Става въпрос, обясни, за „средно време по-ниско от това регистрирано в Италия”.


Един възел в доклада засяга обичайното несъответствие регистрирано всяка година между общия брой граждански и наказателни процеси, разглеждани от различните ватикански трибунали и малкият брой жители на Ватикана – 492. Никола Пикарди отново уточни, че цифрите се отнасят до близо 18-те милиона поклонници и туристи, преминаващи всяка година през базиликата Свети Петър и Ватиканските музеи и с които са свързани 99% от споровете. В тази оптика, допълни, се обяснява необходимостта от честото прибягване до формите на международна съдебна помощ, със „съответните юридически и практически трудности”, което удължава времето.


„Някои трудности – подчерта Пикарди, са свързани с прилагането на новата норматива за обществената заетост във Ватикана. На 1 януари 2010 г., припомни, влезе в сила новият Статут на ULSA, Работното бюро при Апостолическия престол, който закриля „икономическите и социални права” на ватиканските служители. Неговите норми позволяват на един служител, който се чувства потърпевш от дадено административно решение, да се обърне и към ватиканската съдебна власт, а не както в миналото само до арбитражното решение на Ulsa. „Не е трудно да се предвиди, обясни Пикарди, че тази новост, която е важна, ще утежни работата на трибунала, ако не се въведат корекции и не бъдат подсилени трибуналите и бюрата.


„Пред увеличените компетенции, както количествени, така и качествени, Бюрото на оглавяващия ватиканското правосъдие (пряко засегнато, защото става въпрос за противоречия с рекламен характер), не може да не подчертае загрижеността, която тази новост – от друга страна похвална – може да стигне до компрометирането на дейността на трибунала в момент, когато между другото, той е лишен от помощник съдия”.  

Накрая, спирайки се на раздела засягащ международното сътрудничество що се отнася до следствената дейност и сигурността, Пикарди посочи, че днес те не са възможни „без да се държи сметка за взаимозависимостта между съдебните власти на различните държави и без ефикасното сътрудничество между съответните съдебни власти”. В този феномен влиза международният тероризъм, изискващ нови форми на сътрудничество с цел усъвършенстването на мерките за сигурност.


jp/ rv