Архимандрит Благовест Вангелов: Благодарен съм, че чрез мен някои са открили Бог

В своя 25 годишен свещенически път следва девиза "Душата ми величае Господа", но не забравя, че "На Твоя Кръст се покланям Владико и Твоето свято Възкресение славя". Това е "визитната картичка" на Благовест Вангелов, Викарий на Апостолическия екзарх за католиците от източен обред, енорист на храма Света Богородица в София, а също и директор на вестника на Католическата Епископска конференция в България „Истина-Веритас”. Свещеническото призвание на архимандрит Благовест Вангелов назрява през годините на атеистичния комунизъм, трудностите не го плашат. В разпространеното открито пастирско писмо за своя юбилей, който съвпадна с Годината посветена на Апостол Павел, той признава, че не си пада по лозунгите, но все пак изрича няколко, които всъщност са духовен пътеводител за всеки съвременен християнин и ключ за посрещането на предизвикателствата: "Търсете Бога! Четете Свещеното писание! Участавйте в светата Евхаристия! Не се страхувайте от тайнството Покаяние! Помнете смъртта! Бъдете внимателни към завоалираните изкушения на дявола! Не се страхувайте от онези, които могат да убият тялото, но от тези, които убиват душата!".
 
Ваше Високопреподобие, каква е Вашата равносметка за четвърт век свещенически живот?
На първо място, благодарност на Бог, който ми е дал 25 години свещенически живот. Балансът? Балансът е също дело на Бог, Който ще реши дали е бил положителен или отрицателен. Имало е моменти на духовни радости, които са изпълвали смисъла на живота ми и са ми помагали да вървя напред. От чисто прагматична гледна точка, правил съм много неща, но не съм направил всичко, просто, защото такова нещо е невъзможно. Отговорността ми пада за онова, което съм прозирал, искал, но не съм го направил. Свети апостол Павел казва: “Знам какво трябва да правя, нямам сили да го направя. Знам какво не трябва да правя – а него правя". Това не е слабост, а негово откровение за човешкото у него. Не искам да се оправдавам. Но нека си припомним Исус каква работа свърши за три години обществен живот. Три години, забележете! Три години, които промениха и променят света вече повече от 2000 години. Пак бих се обърнал към свети апостол Павел, който казва: “Аз насадих, Аполос полива, но Господ прави да расте!” Божественото действие остава най-силното. Така и ние всички, така и аз. Трябва да садим, да копаем, да плевим, но трябва да знаем, че всички ние влизаме в Божия труд! Такъв поне според мен трябва да бъде балансът. Аз съм благодарен на Бог за това, че може би чрез мен някои са открили по-добре Бог, а за тези, за които съм бил съблазън или нищо не съм им дал – се моля, та Бог да им открие друг път, по който да открият Него Самия!

Как съчетавете свещеническото служение с директорската служба на вестник Истина-Veritas?За мен е важното преди всичко, че съм свещеник! Говорейки за свещенството като субстанция. Всичко останало - енорийски свещеник, викарий на епископа ми, директор на вестник Истина-Veritas или каквото и да е друго служение - е само акцидент, т.е. случайност, която се приписва на същността. С други думи: аз съм си аз. Висок, нисък, дебел, слаб, болен, здрав – са акциденти и не са всичко. Иначе с любов, не винаги сто процентна, искам да върша всичко онова, което ми е поверено от Църквата.

Как виждате благовестието чрез медиите на Църквата?И тук отговорът се преплита малко с предходния. Свети апостол Павел казва: “Горко ми ако не благовестя!” Това е смисълът на нашия живот. Като се започне с кръщението, което ни е предложение за слушане и живеене на Божието слово, и се мине през миропомазанието, като сила на Свети Дух, който ни отваря за света – до края на живота си, ние трябва да благовестим. Тук акцидентите са различни: да благовестим в семейството, в училището, на работата, в общността – която е или Църквата или обществото като цяло и на всяко друго място. Т.е. същността ни е да благовестим, а акцидентите, т.е. начините са различни. Вярно е, че има конкретни медии откъдето може да се благовести. Но има и толкова много модерни начини за благовестене, че ако не ги употребяваме – това е зле за нас. Пак бих цитирал свети апостол Павел: “винаги трябва да сме готови да дадем отговор за нашата надежда”. Всеки християнин обосновано трябва със свои думи и живот да даде отговор за вярата си.

Накрая какво ще пожелаете на нашите млади слушатели?Младостта казват е болест, която се лекува. За това нека да виждат това, което е било преди тях, като се започне от Христос. А много от тези преди нас са се вглеждали и вслушвали в Него и затова са дали много на света. Христос не е нито старец, нито тийнейджър – Той е просто Богочовекът, който трябва да следваме. 
Йорданка Петрова