Папските мисионерски организации в Америка посвещават новата година на Полин Мари Жарико

Националните директори на Папските мисионерски организации от Американския континент са решили да посветят годината от 9 януари 2010 до 9 януари 2011 на Полин Мари Жарико. Тази инициатива има за цел да задълбочи познанието за живота на тази млада мирянка, основателка на Папската организация за Разпространение на вярата, обявена за Божия рабиня от Папа Йоан ХХІІІ на 25 февруари 1963 г. и засилването на нашата идентичност на мисионери посредством нейния пример. Тази година посветена на Полин Жарико има също така за цел да „възобнови духовния жар и да съхрани сладката радост на евангелизирането, дори когато трябва да се сее в сълзи”. Полин Мари Жарико се ражда на 22 юли 1799 г. във Франция, седма дъщеря на заможно семейство. Едва 17 годишна, след тежка болест и смъртта на майка й, започва живот на силна молитва и път на духовно търсене. През младежките си години влиза в една асоциация на Организацията за външните мисии в Париж, искаща молитви и икономическа подкрепа за мисиите в Далечния Изток. Както пише Папа Лъв ХІІІ на Джулиа Морин на 13 юни 1881 г., „със своята вяра, доверие, душевна сила, със своето спокойно приемане на нейните кръстове, Полин се явява като истински Христов ученик. С цел да продължи започнатото от нея дело за разпространение на Евангелието до краищата на света, насърчавам всички католици от Франция да задълбочат това традиционно призвание на Христовите свидетели, започнало с Мъчениците от Лион и Свети Ириней”. Много обикновена и практична, Полин Жарико създава една организация, която не престава да се разраства в целия свят и която понастоящем поддържа всяка година хиляди евангелизаторски програми в петте континента. Полин Жарико ни призовава да отделяме по-голямо внимание на бедните и да ги обичаме все повече. В линия с документа от Апаресида, Папските мисионерски организации от Америка са убедени, че „евангелизаторската мисия не може да бъде разделена от солидарността към бедните и тяхното цялостно израстване. Съзнавайки, че има църковни общности, където липсват ресурси, призовават да бъдат подпомагани както това правеха първите християнски общности, за да се чувстват наистина обичани”.


jp/ rv