Красотата на християнското Средновековие насочено към Бог в генералните аудиенции на Бенедикт ХVІ

На 30 декември Папа Бенедикт ХVІ ще проведе последната за 2009 и 44-та поредна генерална аудиенция. След първия цикъл от 20 вероучения посветен на Свети Павел, през последните месеци Светият Отец представи редица големи средновековни писатели на Църквата от Изтока и Запада. Размишления, които показаха изключителното богатство и многообразие на Средновековието, далеч от лесните стереотипи, които искат да етикетират тази епоха с определението „мрачните векове”.

Катедрали и университети, теология и философия: едно богатство, което осветли историята и културата на Европа. Папата припомни духовното обновление насърчено от монасите бенедиктинци, по-специално на тези от Ордена от Клюни. Подчерта ценния принос на манастирите за формирането на европейската идентичност, изтъквайки примата на Бог и насърчавайки човешките ценности и мира. И призова да не бъде забравяно това ценно богатство:


„Скъпи братя и сестри, нека се молим та всички, които имат присърце автентичния хуманизъм и бъдещето на Европа, да съумеят да преоткрият, да оценят и да защитават богатото културно и религиозно богатство на тези векове” (Генерална аудиенция, 11 ноември 2009) 

Векове, в които се отличиха изключителни фигури като тази на Свети Бернард от Клерво, сред големите Учители на Църквата. Свети Бернард, обясни Папата, предупреждава за опитите „да бъдат разрешени фундаменталните въпроси за Бог, за човека и за света само със силите на разума”. Предупреждение актуално и днес, отбеляза Бенедикт ХVІ:


„Вярата е преди всичко личната, интимната среща с Исус, тя е усещането за неговата близост, за неговото приятелство, за неговата любов и само така се научава да бъде познаван все повече, да бъде обичан и следван все повече. Нека това се случи за всеки от нас!” (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009) 

Друг голям средновековен мислител, на когото Папата посвети един катехизис е Свети Анселм от Аоста. Бенедиктинският монах, известен като „Великолепният Учител” поставя винаги своята мисъл в служба на „съзерцанието на Бог”. И поучава, че дейността на богослова преминава през три фази:

„Вярата, безвъзмезден дар от Бог, да се приема със смирение; опитът, състоящ се във въплъщаването на словото Божие в собственото всекидневно съществуване; и истинското познание, което не е никога плод на стерилни разсъждения, а на една съзерцателна интуиция”. (Генерална аудиенция, 23 септември 2009) 

На схоластичната теология, основана от Свети Анселм, Бенедикт ХVІ посвети едно размишление, за да посочи колко много и днешният човек има нуждата от един почтителен диалог между вярата и разума, от единството и хармонията между тях. И посочи, че схоластичната теология е свързана с раждането на първите университети, друго голямо „откритие” на Средновековието. Схоластичната теология, каза още Папата:


„… ни припомня, че между вярата и разума съществува едно естествено приятелство, положено в самия ред на сътворението (…) Вярата е отворена за усилието за разбиране от страна на разума; разумът на свой ред признава, че вярата не го умъртвява, напротив подтиква го към все по-широки и високи хоризонти”. (Генерална аудиенция, 28 октомври 2009) 

Но Средновековието е също така и епоха, в която известяването на Евангелието достига най-далечните краища на познатия тогава свят. Главните действащи лица на тази завладяваща мисия са Кирил и Методий, апостоли на християнския Изток, евангелизатори на славянските народи. Те са, припомни Бенедикт ХVІ, учителите на инкултурацията:

„Действително, Кирил и Методий са класическият пример на това, което днес се сочи с термина ‘инкултурация’: всеки народ трябва да положи в собствената култура откровеното послание и да изрази неговата спасителна истина с присъщия му език. Това предполага твърде отговорния труд на ‘превода’, защото изисква индивидуализирането на подходящи термини, за да се представи без да се изневери, богатството на откровеното Слово.” (Генерална аудиенция, 17 юни 2009) 

Още през Средновековието е бил сочен „пътят на красотата”, който, обяснява Папата, е може би „най-привлекателният и очарователен път за да бъде Бог срещнат и обикнат”. Една красота, подчертава, която посредством катедралите, възпита във вярата цели християнски поколения:


„Готическите катедрали показваха синтеза на вяра и изкуство хармонично изразен чрез универсалния и обаятелен език на красотата, който продължава и днес да буди възторг (…) Поривът към висотата желаеше да подкани към молитвата, като той самият бе една молитва. По този начин чрез своите архитектурни линии готическата катедрала желаеше да изрази въжделението на душите към Бог”. (Генерална аудиенция, 11 ноември 2009)
 
 
jp/ rv