Нота на отец Ломбарди относно Декрета за "героичните добродетели" на Пий ХІІ
В резултат на реакциите след подписването на Декрета за "героичните добродетели" на
Пий ХІІ, директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди публикува нота,
в която казва:
Подписването от страна на Папата на декрета за героичните
добродетели на Папа Пий ХІІ предизвика известни реакции в еврейския свят, вероятно
защото става въпрос за един подпис, чието значение е ясно за сферата на Католическата
Църква и на занимаващите се с въпроса, и заслужава някои обяснения за по-широката
публика, особено еврейската, с основание твърде чувствителна за това, което засяга
историческия период на Втората световна война и на Холокоста.
Когато Папата
подписва един декрет за героичните добродетели на един Божи раб, т.е. за една личност,
за която е започнат процеса за беатификация, той потвърждава положителната оценка
вече гласувана от Конгрегацията за светците след внимателно проучване на писмени документи
и на свидетелства за факта, че кандидатът е живял по завиден начин християнските добродетели
и е изявил своята вяра, своята надежда, своята любов в по-висока степен от това, което
се очаква обикновено от верните. Затова може да бъде предложен като пример на християнски
живот за Божия народ. Естествено в тази оценка се държи сметка за обстоятелствата,
при които лицето е живяло, необходимо е следователно да се направи разследване от
историческа гледна точка, но оценката засяга по същество свидетелството за християнския
живот на лицето (неговата дълбока връзка с Бог и непрекъснатото търсене на евангелското
съвършенство - както каза Папата в събота в своето слово пред Конгрегацията за светците),
и не е оценка за историческото значение на неговата дейност.
Една евентуална
следваща беатификация намира място в същата линия, която да се предложи на Божия народ
– чрез допълнителната подкрепа на знака за необикновените благодати дадени от Бог
чрез застъпничеството на Божия раб – като един пример на забележителен християнски
живот. Във връзка с беатификацията на Йоан ХХІІІ и на Пий ІХ, Папа Йоан Павел ІІ заяви:
"Светостта живее в историята и никой светец не е освободен от ограниченията и условията
свойствени на нашата човечност. Обявявайки за блажен своя син, Църквата не чества
специални исторически опции извършени от него, по-скоро го сочи за подражание и почит
заради неговите добродетели за слава на божествената благодат, която се отразява в
тях" (3.9.2000).
Това в никакъв случай не цели да ограничи дискусиите
относно конкретните действия извършени от Пий ХІІ в ситуацията, в която се е намирал.
От своя страна Църквата твърди, че са били извършени с чистото намерение да изпълни
най-добре службата на висшата и драматична отговорност на Светипетров приемник. Във
всеки случай, вниманието и загрижеността на Пий ХІІ за съдбата на евреите – нещо,
което положително е важно за оценката на неговите добродетели – са широко засвидетелствани
и признати и от много евреи.
Остава следователно открито и за в бъдеще
проучването и оценката на историците в тяхната специфична област. В конкретния случай
е разбираемо искането да бъдат отворени всички възможности за проучване на документите.
Още Павел VІ бе пожелал да насърчи това проучване с публикацията на сборниците Actes
et Documents… За пълното откриване на архивите – както вече бе казано не веднъж –
е необходимо да бъде подредена и каталогирана огромна маса документи, което изисква
техническото време на още няколко години.
Колкото до факта, че декретите за
героичните добродетели на Папа Йоан Павел ІІ и Пий ХІІ са обявени в същия ден, това
не означава двата процеса да бъдат обединени в бъдеще. Двата процеса са изцяло независими
и всеки ще следва своя път. Следователно няма никакво основание да се предполага една
едновременна беатификация.
Накрая, чувствата на голямо приятелство и респект
на Папа Бенедикт ХVІ към еврейския народ вече са засвидетелствани не веднъж и намират
ясно доказателство в неговата теологична дейност. Ясно е следователно, че скорошното
подписване на декрета не трябва по никакъв начин да бъде четено като един враждебен
акт срещу еврейския народ и желанието е да не бъде считано като пречка по пътя на
диалога между еврейството и Католическата Църква. Пожеланието е предстоящата визита
на Папата в Синагогата на Рим да бъде повод за да бъдат утвърдени и заздравени с голяма
сърдечност тези връзки на приятелство и почит.