2009-12-22 17:26:16

Бенедикт ХVІ: Исус се ражда от смирението на Създателя и от смирението на Мария


„Престолите на силните от този свят са временни, докато Божият престол е единствената скала, която не се променя и не пада”. Това е едно от многото размишления, които Бенедикт ХVІ посвети през годините на своя понтификат на химна "Величае душата ми Господа" или думите, с които Дева Мария възхвалява величието на Бог и добродетелите на смирението. Ще ги припомним на днешния ден, когато литургията цитира хвалебствения химн на Дева Мария, който ни подготвя да посрещнем Тайната на Рождество Христово.


Какво обединява жените и мъжете, които Църквата във всяка епоха, признава като светци, риторично се обръща Папата. Една непоклатима увереност: съзнанието за пропорциите между величието на Бог и тяхното лично нищожество. Няма святост без съзнанието за собствената ограниченост, не може да съществува един истински християнин, ако не е способен на смирение. Защото светците никога не са забравяли, че именно „от една среща на смирението се роди Исус, Божият Син и Синът Човечески”: „смирението на Бог, който прие човешка плът, който стана малък и смирението на Мария, която Го прие в своята утроба; смирението на Създателя и смирението на създанието”. Мария, първата християнка, Го възпява в химна Манификат. „Величае душата ми Господа”:


„’Величае душата ми Господа’. Мария признава величието на Бог. Това е първото и неотменно чувство на вярата; чувството, което дава сигурност на човешкото създание и освобождава от страха, независимо от бурите на историята”. (1 юни 2008) 

Подобно на Мария и Папа Бенедикт ХVІ често пъти е възпявал смирението. „Смирението на Мария е това, което Бог цени повече от всичко друго в нея”. Докато за човешкия манталитет, особено за съвременния, смирението е добродетел на губещите:

„Смиреният е разбиран като отстъпчив, като победен, като някой който няма нищо какво да каже на света. А всъщност този е главният път и не само защото смирението е една голяма човешка добродетел, а защото на първо място изразява начинът на действие на самия Бог”. (2 септември 2007) 

Две хиляди години изпитан „релативизъм” не успяха да надделеят над вечната провокация на Евангелието.


„Където липсва Бог, човекът не става по-голям; губи дори божественото достойнство, губи Божията красота върху своя лик. Накрая се явява само като продукта на една сляпа еволюция и като такъв, може да бъде използван. Именно това потвърждава опитът на тази наша епоха. Само когато Бог е велик, човекът също е велик. С Мария трябва да започнем да разбираме, че е така. Не трябва да се отдалечаваме от Бог, а да правим присъстващ Бог”. (15 август 2005) 

Затова губещо е богатството за сметка на слабите, губеща е една власт, която служи на този, който я държи, а не на общото благо. За Бенедикт ХVІ, Химнът на Мария учи, че Бог…


„… стои на страната на последните. Неговият промисъл, който често пъти е скрит под замъгления терен на човешките съдби, виждащи да триумфират ‘горделивите, силните и богатите’ И въпреки това Неговата тайна сила е предопределена накрая да се разкрие, за да покаже кои са истинските избраници на Бог: ‘Тези, които се боят от Него’, верните на неговото слово; ‘последните, гладните, Израил неговият слуга’, т.е. общността на Божият народ, който както Мария, е съставен от тези, които са ‘бедни’, чисти и смирени по сърце”. (15 февруари 2006) 

Преобръщайки ценностите и идеалите, върху които човечеството предпочита да гради своето настояще и бъдеще, химнът "Величае душата ми Господа" остава най-автентичният „израз” на християнския живот и най-оригиналният прочит на човешките събития:


„В течението на векове и хилядолетия остава най-истинската и дълбока интерпретация на историята, докато прочитът направен от мъдрите от този свят е опроверган във фактите в течение на вековете (…) Един хвалебствен химн, който е един автентичен и дълбок ‘теологичен’ прочит на историята: един прочит, който ние трябва непрекъснато да учим от Тази, чиято вяра е без сянка и без петно” (1 юни 2008
 
 
jp/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.