Папата: светците не са представители от миналото, а настоящето и бъдещето на Църквата и обществото

Светците осветяват тъмните места на историята със светлината на „достойнството”, което Бог е присъдил на човека. С тази мисъл Бенедикт ХVІ завърши словото си към 150 представители на Конгрегацията за каузите на Светците, по повод 40-та годишнина от учредяването на ватиканското ведомство.

Провъзгласяването на един Блажен или Светец не означава честването на един представител от миналото, а предложение на една харизма за изграждането на „настоящето и бъдещето на Църквата и обществото”, заяви Папата. Заедно с това, документирането на факти от неговото съществувание не е бюрократичен акт, а на върховно признаване на човешките и духовни стойности на мъже и жени, които са се отказали от посредствеността в живота и са избрали да обичат Христос и ближния.

Опитът, научния принос и процедурните норми през последните 500 години – от Пий V до Павел VІ – са причината за създаването на ватиканското ведомство, обясни Папата, като определи работата на неговите служители като „значителен принос в евангелизаторската дейност на Църквата”.


„Когато Църквата почита един светец, известява действието на Евангелието и открива с радост, че присъствието на Христос в света може да преобрази живота на човека и да даде плодовете на спасението за цялото човечество”, подчерта Папата. Освен това, „за християните всяка беатификация и канонизация е силен импулс да живеят интенизвно и с ентусиазъм пътя на Христос към пълнотата на християнския живот и съвършенството на милосърдието”. 

Бенедикт ХVІ обясни и стойността на каноническите фази на Църквата за публичното признаване на блажените и светците. Беатификацията (признаването за Блажен) и канонизацията (признаването за Светец) са свързани със здрава последователност и са предшествани от признаването на „героични добродетели” или мъченичеството или от „някакъв изключителен дар”:


„По този път Църквата приема с радост и възхищение чудесата, които Бог безвъзмездно дарява в своята безкрайна добрина, за да потвърди евангелското слово. Църквата приема свидетелството на мъчениците като най-чистата и възвишена форма за подражание на Христос”. 

По този начин Божия народ отдава почит на локално, а после на универсално ниво на ония братя и сестри, които са „достигнали Божията слава”, следвайки Христос и неговата вяра. Особено прехода между беатификацията и канонизацията, отбеляза Папата, е свързан с „големи събития от религиозен и културен характер в които литургичното честване, народната почит, подражанието на добродетелите, исторически и богословски изследвания и знаците свише се смесват и взаимно се обогатяват”:
 
„Тържеството на Рождество Христово озарява достойнството на човека, който е призван да стане Божи син. В живота на Светците тази светлина се реализира и конкретизира в историческите обстоятелства, личния темперамент, свободния избор и сврехестествените харизми”.


dg/ rv