Емануел Милинго освободен от клерикално състояние заради новите епископски ръкоположения без папски мандат

Загуба на правата и задълженията свързани с клерикалното положение, с изключение на задължението за целибата; забрана за свещенослужение; отлъчване за лицата ръкоположени епископи без папско позволение: тези са някои от решенията приети от Светия Престол относно почетния архиепископ на Лусака, Емануел Милинго, поместени в комюнике на Ватиканския пресцентър.


От различни години – се чете в нотата – Църквата следи с особена болка въпросите свързани с поведението на почетния архиепископ на Лусака, Емануел Милинго. Многобройни бяха опитите направени за завръщането му към единение с Католическата Църква, търсейки и съответните форми, за да му бъде позволено да упражнява епископското служение, чрез пряката намеса от страна на Светия Отец Папа Йоан Павел ІІ и Папа Бенедикт ХVІ, които лично и с бащински дух следяха г-н Милинго”. След като припомня „сключения брак с госпожа Мария Сунг” през 2001 г., ватиканският текст припомня също опитите на Милинго „за премахване на свещеническия целибат” и „откритото противопоставяне на нееднократните намеси на Светия Престол”, както и епископските ръкоположения във Вашингтон „без папски мандат”. След като припомня „отлъчването” на Милинго през 2006 г. и „което остава в сила” – уточнява ватиканската нота – текстът припомня, че същият „продължи да упражнява незаконно епископското служение, вършейки нови нарушения срещу единството на светата Църква. През последните месеци по-специално, той пристъпи и към нови епископски ръкоположения. Тези тежки нарушения – продължава документът – принудиха Апостолическия Престол да му наложи допълнително наказание за освобождаването от клерикално състояние”. Нотата твърди, че „в резултат на това се явява незаконно участието на верни в евентуални нови служения извършвани от Милинго. Нотата на Ватиканския пресцентър съобщава, че „освобождаването от клерикално състояние на един епископ е изключителен факт, до който Светият Престол е бил принуден да пристъпи поради тежките последствия произтичащи за църковното единение”. В заключителната част на текста се твърди относно епископите ръкоположени от Милинго, че Църквата „не признава и няма намерение да признае в бъдеще тези ръкоположения и всички други ръкоположения произтичащи от тях и затова каноничното положение на предполагаемите епископи остава това, в което са се намирали преди ръкоположението извършено от Милинго”.


jp/ rv