Бенедикт ХVІ прие осем новоназначени посланици при Светия Престол

Светът няма никога да познае истински мира, ако този, който управлява неговите съдби се опитва да измести религиите и ценностите на духа в покрайнините на социалния живот, вместо да признае техния принос. Тази е концепцията, на която Папа Бенедикт ХVІ посвети широко място в своето слово отправено днес към седемте нови посланици на Дания, Уганда, Судан, Кения, Казахстан, Бангладеш, Финландия и Латвия, приети на аудиенция за представяне на акредитивните писма.


Отправната точка в размишлението на Светия Отец бе още веднъж „коректната връзка”, която трябва да се установи между сътворението – „ценен дар, който Бог в своята доброта даде на човеците” – и самия човек, който носи „отговорността” да го управлява. Една такава отговорност, каза Папата, носи „последствия”:

“Les hommes ne peuvent ni la décliner…
Хората не могат нито да я пренебрегнат, нито да избягат от нея прехвърляйки я на бъдещите поколения. Ясно е, че отговорността за околната среда не може да бъде противопоставена на спешната нужда да се сложи край на скандала на бедността и на глада. Същевременно е възможно тези две действителности да бъдат разделени, защото продължаващият упадък на околната среда е една директна заплаха за оцеляването на човека и за самото развитие, а може също така да бъде една директна заплаха за мира между индивидите и народите”.  

Следователно, отбеляза Бенедикт ХVІ, държавите трябва да поемат „по-решаващи” ангажименти, но също така да покажат, че притежават воля и средства, за „реализирането на обвързващи международни споразумения, които да бъдат полезни и равноправни за всички”. Аналогично с размишлението в своето Послание за предстоящия Световен ден на мира, Папата постави на същото ниво на екологията необходимостта от една социална „екология”, отворена за „цялостното развитие на човешката личност”. Концепция, според която, подчерта Папата:


“Le bien de l’homme ne réside pas dans…
Благото на човека не стои във все по-необуздания консумизъм и в неограниченото трупане на богатства, консумизъм и трупане, които са запазени за тесен кръг, но предлагани като масов модел. Във връзка с това не само различните религии трябва да признават и да защитават примата на човека и на духа, но също и държавата. Тя е длъжна да го прави по-специално чрез една амбициозна политика, насърчаваща за всички граждани – по равноправен начин – достъпа до благата на духа”.
 
 
Дух, който се изразява чрез една вяра: Бенедикт ХVІ припомни, че „не веднъж” е сочил – особено по време на своето пътуване в Светата Земя – религията като „ново начало за мира” и изрази „убеждението”, че тя може да бъде един „ефикасен фактор” за изграждането на мира, едновременно с приносите, които могат да дадат политиката, икономиката или културата. Заедно с това допълни:

„La coexistence pacifique des différentes traditions…
Мирното съжителство на различни религиозни традиции вътре в някои държави понякога е трудно. То е не само един политически проблем, това съжителство е също така един религиозен въпрос, който стои вътре във всяка от тези традиции (…) За човека на вярата или човека на добрата воля, разрешаването на човешките конфликти, както и деликатното съжителство на различните религиозни конфесии, може да бъде преобразено в едно човешко съжителство пълно с добрата и мъдрост, чиито произход и динамизъм е Бог”.
  
Междурелигиозният диалог предлага един специфичен принос за това, както Папата го нарича „бавно битие, което предизвиква незабавните човешки, политически и икономически интереси”. Понякога, призна още с реализъм, е „трудно за политическия и икономическия свят да отдели на човека първото място, а е още по-трудно да признае значението и нуждата от религията, признавайки нейната истинска природа и нейното място в обществения живот”:


“La paix, tant désiréè, ne naitra que de l’action…
Така желаният мир може да се роди само от съвместната дейност на отделните индивиди, които откриват неговата истинска природа в Бог и от лидерите на гражданската и религиозната общност, които – в респект с достойнството и вярата на всички – ще признаят на религията нейната благородна и автентична роля да придружава и усъвършенства човешката личност”.
 
 
jp/ rv