Послание на Папата за Световния ден на мира 2010: светът ще има мир, ако хората съхраняват
отговорно сътворението
„Респект към сътворението” и неговата защита от небрежността и злоупотребите на които
често пъти околната среда е жертва, днес е „съществено за мирното съжителство на човечеството”.
Тази е основната тема, на която Папа Бенедикт ХVІ се спира в своето Послание за Световния
ден на мира, който ще бъде отбелязан на 1 януари 2010 г. и представено днес. Темата
е: „Ако искаш да градиш мира,съхранявай сътворението”. В 14
точки Папата навлиза в доминиращите политическо-финансови проблематики на кризата,
но също така и на връзките между богатите и бедните държави, както и на колективното
и лично поведение, които застрашават здравето на планетата. Отправя апел за едно ново
отговорно и споделено управление на околната среда и на нейните ресурси, в респект
с това сътворение, което носи отпечатан в себе си образа на Бог. Посланието бе представено
от кардинал Ренато Рафаеле Мартино, почетен председател на Папския съвет за справедливост
и мир и от монс. Марио Тозо, секретар на ведомството.
Първото нещо, което
прави впечатление е изборът в заглавието на обръщението „ти” вместо на по-общото множествено
число, с което Бенедикт ХVІ иска да подчертае, че нито никой - нито държава, нито
индивид, нито богат, нито беден – може да се чувства освободен или чужд от това задължение:
„Ако искаш да градиш мира, съхранявай сътворението”. Освен това в заглавието на Посланието
Папата свързва два аспекта, които привидно не изглеждат обвързани: мирът в света и
грижата за околната среда. Напротив, обяснява Светият Отец, документите на Църквата
показват, че от повече от 100 години папите разбраха и изясниха тази връзка. Това
бе направил Лъв ХІІІ със своята известна енциклика Rerum Novarum, бе подчертано
и от Павел VІ, който писа: ако човекът господства над природата вместо да я управлява,
„рискува да я разруши и на свой ред да бъде жертва” на този упадък. А Йоан Павел ІІ
още преди 20 години отбеляза: „В наши дни се чувства засилване на съзнанието, че световният
мир е застрашен… и от липсата на дължимия респект към природата”.
Папа
Бенедикт ХVІ сочи тази връзка в новата категория, тази на „бежанците на околната среда”.
Не могат да бъдат пренебрегнати тези „хора, които по причина на упадъка на околната
среда, в която живеят, трябва, пише Папата, да я напускат, често пъти заедно с техните
блага, за да посрещат опасностите и незвестните на едно насилствено преместване”.
„Уместно е – препоръчва Папата – да бъде направена дълбока и далновидна ревизия на
модела на развитие, както и да се помисли за значението на икономиката и на нейните
цели, за да се поправят нейните дисфункции и изкривяваниня”.
Кризите, които
днес човечеството понася, независимо дали са икономически или на околната среда, хранителни
или социални , „в основата си са морални кризи свързани между тях”, твърди Бенедикт
ХVІ. Проблемът стои в сърцето на човека, който обяснява Папата, „губейки смисъла за
Божия повеля”, се държи като експлоататор, като абсолютен властник, тиранствайки над
природата вместо да я управлява. Мнозина забравят, че „наследството на сътворението
принадлежи на цялото човечество и днес експлоатират ресурсите на земята с ритъм, който
сериозно застрашава тяхната наличност, не само за настоящите поколения, но преди всичко
за бъдещите. Не е трудно да се констатира – набляга Папата – че упадъкът на околната
среда често пъти е резултат от липсата на далновидни политически програми или от преследването
на късогледи икономически интереси, които се превръщат за съжаление в една сериозна
заплаха за сътворението”.
Бенедикт ХVІ отделя внимание на научните и технологични
изследвания за координираното използване на природните ресурси на международно ниво.
Църквата, уверява, е на първа линия за повишаване на вниманието и за формиране на
съвестите в този смисъл, защото – се чете в посланието – когато човешката екология
е зачитана вътре в обществото, тогава и околната среда черпи изгода.