Министър д-р Румяна Желева на посещение във Ватикана: нови възможности за по-интензивно развитие на отношенията между България и Светия Престол

България желае да засили отношенията си със Светия Престол и взаимното сътрудничество не само на междудържавно ниво, но и по международни и междурелигиозни въпроси. Това заявява българският външен министър д-р Румяна Желева в навечерието на своето първо официално посещение във Ватикана. На 16 декември министър Желева ще присъства на генералната седмична аудиенция на Папа Бенедикт ХVІ, след която ще има лична среща с Негово Светейшество. Д-р Желева ще проведе срещи и с кардинал Пол Йозеф Кордес, председател на Папския съвет "Cor Unum" и с архиепископ Доминик Мамберти, секретар на Светия Престол за Отношенията с държавите. Това е първата визита на български държавник от висок ранг извън традиционните посещения за 24 май. Визитата се извършва в навечерието на 2010 година, когато ще бъдат отбелязани две важни годишнини: 20 години от възстановяването на дипломатическите отношения със Светия Престол и 30 години от обявяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от Папа Йоан Павел ІІ. С министър Желева разговаря Димитър Ганчев:  
 
Г-жа Министър, всъщност това е първа визита на висш представител на Българската държава извън традиционните посещения на българска делегация в Рим за 24 май. Може ли да се смята, че това е израз на намеренията на новото българско правителство да засили отношенията и сътрудничеството със Светия Престол и как виждате мястото на Ватикана в новата външна политика на България?
Посещението, което ще направя е израз на желанието на новото българско правителство, на правителството на Герб да засили тези отношения, да засили политическите контакти и всички възможности, които се разкриват пред България и пред Светия Престол. Аз мисля, че ние имаме дълга история, историята на нашите взаимоотношения датира от 9 век, но същевременно новите предизвикателства, пред които е изправен светът, пред които е изправена Европа, България като държава член на Европейския съюз показват, че сега се нуждаем от много по-интензивен диалог по отношение опазването на мира, стабилността, налагането на ценностите и аз съм много щастлива, че през месец декември, в навечерието на най-светлия християнски празник Коледа, ще мога да осъществя това пътуване до Ватикана и да срещна наистина не само Светия Отец, но също така и много високопоставени представители на Светия Престол. За мен това ще е голяма чест и наистина, пак казвам, израз на една нова ориентация на правителството на Герб във външно-политически план.
 
Нова обстановка, нов контекст, нови намерения. В каква посока, в какви аспекти вие виждате това сътрудничество със Светия Престол?
Ние разбира се сме само от почти 3 години член на Европейския съюз, но вече разбираме своята задача, своята нова роля. До преди да станем членове на Европейския съюз на нас ни помагаха по-развитите икономики, по-напредналите демокрации. Ние сега съзнаваме ролята си да подадем ръка на други държави, на народи, които са изправени пред повече рискове, пред повече предизвикателства отколкото ние самите. В тази връзка според мен е много важно да засилим диалога и сътрудничеството с международни организации като ООН, ОССЕ, като всички други възможности, форми за обмяна на мисли, но и за конкретни практически действия. Ние знаем, че в това отношения дипломацията на Светия Престол може да ни помогне с действително много голям опит, с много практика, с конкретни инициативи. Затова мисля, че ще е много полезен този мой диалог, който ще имам с моя колега, външния министър на Ватикана. Смятам, че само можем да се поучим в тази посока от добрата практика, от опита на дипломацията на Светия Престол. Същевременно ние бихме искали не само богатата експертиза и доброто познаване, които има Ватикана по отношение на страни и региони, които са малко познати за България, или където България е по-слабо представена: това са региони на Латинска Америка, също така в Южна Азия, в Африка, там ние знаем, че Светият Престол има едно съществено присъствие години, векове наред, и затова мисля, че дипломацията на Ватикана само може да ни бъде една отправна точка за постигане на по-добри резултати там и за по-голяма ефективност. При необходимост аз смятам, че двете държави и Ватикана и България могат дори да обменят посредническа, експертна помощ. В това отношение ние сега се опитваме да изградим тук в рамките на новата организация на работа в Министерството на външните работи, след присъединяването на България към Европейския съюз, аз съм първият външен министър, който се опитва да направи организацията на работата, структурата на министерството да съответства на членството ни в Европейския съюз. Затова си мисля, че в тази връзка изграждането на Дирекция за политика за развитие ще се нуждае наистина от експертна помощ. Защото политиката за развитие знаете се отнася до страни, които са по-слабо развити, имат проблеми в изграждането на различни типове политики и където всъщност Европейският съюз би могъл да бъде не само донор, но да бъде и износител на добри практики, на know-how, на знания. Смятам също така, че много по-интензивно бихме могли да си сътрудничим, не само на междудържавно равнище, но също така и по междуетнически и междурелигиозни въпроси и теми, които засягат и Западните Балкани и Черно море. Като бивш евродепутат от България в Европейския парламент имах възможност да работя по темата за интеррелигиозен диалог и съм участвала в няколко мисии в Южен Кавказ, където се опитвахме наистина да допринесем за това различни религиозни общности и техните организации да седнат на една маса и да дискутират проблемите на мира, стабилността в региона. Смятам, че и в тази връзка имаме какво да си кажем с дипломатите от Светия Престол.
 
2010 година има особено значение за българо-ватиканските отношения, имаме две годишнини. Това е 31 декември, навършват се 20 години дипломатически отношения и също така имаме 30 години от провъзгласяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Предвиждат ли се конкретни инициативи за отбелязването на тези две важни годишнини?
Първо позволете ми да започна с това, че ние сме безкрайно благодарни за това, че Папа Йоан Павел ІІ обяви през 1980 г. светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Това за нас наистина е висока чест и бих искала да кажа, че не е възможно да не отбележим по подобаващ начин тази годишнина, както и възстановяването на дипломатическите отношения между Република България и Светия Престол през 1990 г. Това за нас е не по-малко важно и символично събитие и в тази връзка ние бихме искали да отбележим по подобаващ начин двете годишнини, разбира се в съгласуваност и със съгласувани действия с администрацията на Светия Престол, да осъществим различни прояви основно от културно-познавателен характер. Имаме разбира се идеи от своя страна да предложим на Светия Престол да ознаменуваме съвместно тези две годишнини с различни културни и дипломатически събития в течение на цялата 2010 година, тъй като това все пак е една година, в която съвпадат две толкова важни събития за нас. Бихме искали тези мероприятия да са както в София, така и в Рим и разбира се във Ватикана и да са придружени със съответните размяни на визити. Аз ще предам във Ватикана на Светия Отец желанието на българския премиер да посети Ватикана, но също така ще помоля и за това нашата страна да попадне, в сигурна съм, много натоварената програма на Светия Отец през следващата година. Разбира се културна програма и представяне на изобразително изкуство също са сред нашите амбиции, с които да отбележим подобаващо тези две бележити дати.
 
Вие споменахте за важната роля на Папа Йоан Павел ІІ за провъзгласяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Какво значение отдавате на линията на Папа Бенедикт ХVІ особено в международната обстановка?
Бих искала да кажа, че ние действително можем само да се учим, и аз лично като външен министър, от основните принципи на дипломацията, които постави Папа Бенедикт ХVІ по въпроси засягащи цялата международна общественост и имащи общочовешки характер и то във време наистина на кризи, които следват една след друга. Глобализацията ни поставя действително пред голямо напрежение и докато не е отминала една криза, вече сме свидетели, че идва друга и т.н. Има множество конфликти, често пъти и военни конфликти и затова основните принципи, по които се ориентира дипломацията под ръководството на Папа Бенедикт ХVІ за мен са изключително важни, тъй като те са извор и защита на общочовешкия характер, който трябва да имат и международните отношения. Защото, позволете ми да кажа, дипломацията е наистина оръдието, средството, което има всяка една държава за да бъде не само по-ефективна, по-благосъстоятелна тя, но също така и за да предаде определени ценности. В този смисъл мисля, че запазването на мира в света, диалогът между религиите, спазването правата на човека, подкрепата на страни с демократични политически системи и диалог с така наречените трудни режими, както и спазването на принципите на международното право, не могат да не бъдат за мене една линия, която да не бъде адмирирана и високо ценена.
 
Отиващата си 2009 година бе много интензивна, но и плодотворна за вас като евродепутат, министър на външните работи, а съвсем наскоро и номинацията за еврокомисар по международното сътрудничество и хуманитарната помощ. Има ли тази ваша нова длъжност допирни точки с линията на Ватикана?
Ако има нещо общо моят ресор, който както казахте вие е международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, то е именно това, което провежда като политика Светият Престол и към което се стреми неговата дипломация. В този смисъл и сега Папа Бенедикт ХVІ непрекъснато се ангажира с много важни, отговорни и горещи бих казала теми и въпроси и аз виждам своята роля като човек, който от името на Европейската комисия, от името на Европейския съюз ще работи в тази посока за провеждането наистина на общочовешки ценности, за защита на правата на онеправданите, за подпомагане на бедните, унижените, оскърбените, тези които са загубили вяра може би. В този смисъл, лаская се да мисля, че ресорът, който ми е поверен в бъдещата комисия действително ще бъде мъничка крачка в посоката, която иначе следва от векове Светият Престол.
 
Звучи оптимистично. Как виждате новата 2010 година и какви са вашите пожелания към европейските граждани?
Искам да вярвам, че 2010 година ще бъде една мирна година. Че тя ще донесе на хората здраве, а на тези, които са болни или страдащи изцеление. Иска ми се също да вярвам, че тя ще ни направи по-мъдри. Питахте ме за Европа, сега вече имаме новия Лисабонски договор, всички възлагаме големи надежди на него, затова че той ще направи по-интегриран европейския ни проект, нашия общ проект, в който сега участва и България. Затова аз пожелавам на всички в личен план да са здрави, да постигнат мечтите си, които имат за 2010 г., а на всички европейци пожелавам да станем по-мъдри, да бъдем по-мъдри в решенията и действията си и да бъдем много близо до ценностите, които религиите ни поставят, до християнските ценности, до това, което е стремеж и цел на Светия Престол.