Втора Предколедна проповед във Ватикана

Всеки свещеник трябва да излъчва „уханието на Бог в света”. Така, образно, отец Раниеро Канталамеса изрази един от главните пасажи в своята втора проповед за Предколедното време, която изнесе днес преди обед в присъствието на Папата и членовете на Римската курия. Говорейки за сакралността на свещенството чрез помазването, проповедникът на Папския дом подчерта от друга страна изневярата на онези презвитери, които със своето скандално поведение отдалечават много хора от Христос.



„Да се притежава помазанието означава да се притежава Светият Дух като ‘неразделен другар’ в живота, да се прави всичко ‘в Духа’ , в неговото присъствие, водени от него (…) Всичко това се превежда навън понякога в покой, мир, понякога във власт (…). То е едно условие характеризирано от едно вътрешно просветление, улесняващо вършенето на нещата. В известен смисъл като ‘формата’ за атлета и вдъхновението за поета”. 

Помазанието, следователно, „дава една реална вътрешна власт” благодарение на Светия Дух. Същевременно, отбеляза отец Канталамеса, има „един общ риск” за всички Тайнства:

„Този за спирането върху ритуалния и каноничен аспект на ръкоположението, в неговата валидност и законност, без да се отделя достатъчно внимание (…) на духовния ефект, на свойствената благодат на Тайнството, в този случай на плода на помазанието в живота на свещеника. Сакраменталното помазание ни позволява да вършим определени сакрални действия, дава ни така да се каже властта да вършим определени неща, а не задължително властта във вършенето им; осигурява апостолската последователност, но не задължително и апостолическия успех”. 

Ако „помазанието е дадено в присъствието на Духа и е негов дар, какво бихме могли да правим, за да го притежаваме?” си зададе въпроса проповедникът францисканец:


„Преди всичко да се молим. Исус остави едно ясно обещание: ‘Небесният отец ще даде Светия Дух на тези, които го поискат’. Ние също като грешницата нека да счупим алабастрения съд в дома на Симон. Този съд е нашето аз, понякога е нашият сух интелектуализъм. Да го счупим означава да се отречем от самите себе си, да поверим на Бог чрез едно ясно действие юздите на нашия живот. Бог не може да повери своя Дух на този, който не му се посвещава изцяло”. 

Не винаги, продължи отец Канталамеса, за един свещеник е така спонтанно да долови дълбоко значението на сакраменталното помазание и преди всичко да прибягва към него. В този случай, каза:

„Случва се като с шишенцето парфюм. Можем да го държим в джоба си или да го стискаме в ръка колкото искаме, но докато не го отворим уханието не се разнася, все едно че не съществува”.  

Цитирайки Посланието на Свети Павел до Коринтяни, отец Канталамеса подчерта:

„Такъв би трябвало да бъде свещеникът: едно добро ухание на Христос в света! Но Апостолът ни предупреждава, допълвайки веднага: ‘Притежаваме това съкровище в глинени съдове’. Твърде добре знаем от неотдавнашния болезнен и унизителен опит какво означава всичко това. Исус казваше на апостолите: ‘Вие сте солта на земята; но ако солта остане безсолна, с какво ще се соли’? Не е ли по-добре да се хвърли и да бъде тъпкана от хората’. Истината на тази Христова притча е пред нашите очи. Когато и ароматът загуби своята миризма и се развали, тогава се превръща в смрад и вместо да привлича към Христос, отдалечава от него”. 

„Много са свещениците, ‘пренебрегвани от света’” каза папският проведник, които разпространяват в “своята среда доброто ухание на Христос и на Евангелието”. И заключи цитирайки идеалния профил на свещеника описан от отец Лакордер, френски монах от 18 век:


“Да живее в света без каквото и да е желание за неговите удоволствия; да бъде член на всяко семейство, без да принадлежи на нито едно от тях; да споделя всяко страдание, да бъде държан настрана от всяка тайна, да изцелява всяка рана; да отива всеки ден от човеците при Бог, за да му поднася тяхната почит и техните молитви и да се завръща от Бог при човеците, за да им носи неговата прошка и неговата надежда; да има едно стоманено сърце за целомъдрието и едно сърце от плът за любовта (…) О Боже, какъв живот е този? Това е твоят живот, о свещенико на Исуса Христа!”.
 
 
jp/ rv