„Авенире” – гласът на италианските католици: Марко Таркуинио

Ежедневник с поглед върху целия свят, чието внимание се концентрира върху най-слабите и последните, като се стреми да диалогира с „отдалечените” от вярата. Това е определението за в-к „Авенире” – официалния орган на италианската Епископска конференция , дадено от неговия нов директор Марко Таркуинио. Той е роден преди 51 години във Фолиньо, женен е с две деца и има 14 годишен стаж в редакцията на „Авенире”, като преминава всички стъпала на журналистическия занаят до директорското място. В интервю за Радио Ватикана Марко Таркуинио посочва основните критерии и характеристики в редакционната линия на вестника на италианските католици.

 

Централното място на човека

„Линията на „Авенире” не се променя. Ние сме ежедневник, който иска да повиши стойността на всичко добро в италианското общество, но същевременно гледа към всички проблеми в него с една цел: да бъде изразител на всичко онова, което се противопоставя на кризата, на некомуникативността, на сблъсъка и на пречките за изграждането на едно общество, чийто център е човешката личност”.



Извън общия медиен хор

„Нашият компас в журналистическата работа е централното място на човека. Нашите ценности са тези от учението на Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ с които правим прочит на фактите от политиката, икономиката и обществото. Това са абсолютната стойност на човешкия живот от зачеването до естествения му край, централното място на семейството в обществото и юридическата му защита, свободата на семействата да възпитават собствените си деца. Всичко това ни дава критериите с които да гледаме действителността и търсим истината. Но това също крие опасността от полемики, тъй като в много случаи нашето отношение към фактите се оказва изненадващо за преувеличения оптимизъм. Например, научните и технически постижения са важни и помагат на човека да живее по-добре на земята, но в онази мярка в която те служат на човека , а не да се превръщат в средства за манипулиране на човечеството, превръщайки земята в голяма лаборатория без правила”.



В защита на християнството и християните по света

„Наше ежедневно задължение е да следим действителността в която живеят нашите братя във вярата. Но не само от чувство за солидарност, а като културен избор. Християните по земята са знак на мира и са свидетели на възможността за мирно съжителство. Това е исторически резултат и плод на нарастващото съзнание за онова какво означава вярност към Евангелието и към Църквата. Всичко това все още не се възприема изцяло на Запад, върху чиято съвест все още тежи колониалното време и извършените грешки от големите европейски държави при експлоатацията на земята. Все още съществува неразбирането,че християните са жертви в много страни. Смята се, че християнството е само европейска даденост, но то е световна даденост и в обществата в които е дълбоко вкоренено днес християните са малцинство. В много случаи едно преследвано малцинство. Ако това не се признае, означава неразбиране на проблема за религиозната свобода по света, който трябва да бъде посрещнат радикално от онези, които си мислят, че се намират на сигурно място. За съжаление, това не е точно така!”.

 

В защита на семейството

„Ние се стремим да се разбере, че защитата на идеята за семейството в днешна Европа означава да се продължават усилията за едно общество в което мрежата на солидарност не е абстракция, а конкретна действителност. Общоевропейската идея дълбоко принадлежи на християнското виждане „да бъдем заедно” в едно общество, но също така е пътят за интеграцията на „различните от нас”, в културен смисъл, за изграждането на общество, което има бъдеще”.



Вестник не само за католиците

„Опитът от изминалите години показва, че „Авенире” е вестник, който умее да говори на ония, които се чувстват част от католическата общност, но същевременно и да събуди интерес и обвърже т.н. „отдалечени” от вярата. По нашия дълъг път срещнахме много приятели и читатели. Смятам, че това е пътят по който трябва да продължим. Имаме способностите за това, защото когато имаш ясни ценности и ориентири, диалогът става възможен. Онова, което смятаме за необходимо е днес гласът на католиците, с неговата специфичност и пророческо виждане, да бъде чут в този диалог”.





Димитър Ганчев