2009-12-05 15:22:23

Папата към бразилските епископи: пред разделенията донесени от теологията на освобождението, да преоткрият фундаменталната ценност на църковното единение


Рисковете присъщи на теологията на освобождението и значението на католическото възпитание за формирането на човешката личност бяха силните теми в словото на Папа Бенедикт ХVІ пред групата епископи от Бразилия, приети във Ватикана за тяхната визита ад Лимина. Папата постави акцента върху здравия светски характер и върху приноса на католическите културни институции за развитието на бразилското общество.


Бенедикт ХVІ припомни 25-годишнината на Инструкцията Libertatis nuntius на Конгрегацията за доктрина на вярата за някои аспекти на теологията на освобождението. Един документ, посочи Папата пред бразилските епископи, който подчертава „риска присъщ на акритичното приемане от някои теолози на текстове и методологии произхождащи от марксизма”. И припомни че бунтът, разделението, неподчинението и анархията, които предизвика това движение, доведе до „големи страдания и голямата загуба на живи сили” в диоцезалните общности на Бразилия:


“Suplico a quantos de algun modo se sentiram atraidos…
Папата призова тези, които се чувстват „привлечени и съпричастни дълбоко в себе си на някои измамни принципи на теологията на освобождението, отново да се съпоставят” с тази Инструкция. И подчерта, цитирайки Fides et ratio, че „върховното правило” на вярата на Църквата „произхожда от единението, което Духът постави между Светата Традиция, Светото Писание и Вероучителстването на Църквата в една такава взаимозависимост, поради която трите не могат да съществуват независимо едно от друго”. Папата посвети голяма част от своето слово на католическата култура, позовавайки се по-специално на университетите и на училищата, спирайки вниманието на академичните общности родени от християнския хуманизъм:
 
“Possa ela, numa convicta sinergia coma s familias…”
Католическото училище, бе пожеланието на Папа Бенедикт, да може “в убедената синергия със семействата и с църковните общности да насърчава онова единение между вяра, култура и живот, представляващо фундаменталната цел на християнското възпитание”. Също и държавните училища, „с различни форми и начини”, посочи Папата, могат да бъдат подпомагани в тяхната възпитателна задача „от присъствието на вярващи преподаватели – на първо място, но не само от учителите по католическа религия – и от ученици възпитавани християнски”, както и чрез сътрудничеството на семейството и на християнските общности. И подчерта, че „здравият светски характер на училището не налага отричането на трансцедентното, нито неутралитета пред моралните ценности”, които са в основата на автентичното възпитание на личността, включена в религиозното възпитание.


“A escola catolica nao pode ser pensada nem vive separada…”
Католическото училище, продължи Светият Отец, не може да живее разделено от другите възпитателни институции. То е „в служба на обществото”, отворено за всички, които желаят да се възползват от една квалифицирана възпитателна структура. Проблемът за неговото юридическо и икономическо приравняване с държавното училище, каза още, би могъл да бъде положен коректно „ако се тръгне от признаването” на първостепенната роля на семейството, както е посочено и в чл.26 на Универсалната декларация за Правата на Човека, според който „родителите имат правото на приоритет в избора за възпитанието на своите деца”.


Накрая Папата благодари на различните монашески Конгрегации, които са основали и ръководят престижни университети, като същевременно припомни, че те не принадлежат на този, който ги е основал или ги посещава, а са израз на Църквата и на нейното наследство на вярата.

jp/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.