Послание на Папата за Международния ден на болните: болестта и страданието могат да се превърнат в училище на надежда

От тайната на страданието, смъртта и възкресението на Христос, „човешкото страдание черпи смисъл и пълнота”: това пише Папа Бенедикт ХVІ в Послание за 18-я Световен ден на болния, който се чества на 11 февруари, празника на Блажената Дева Мария от Лурд. В публикувания днес документ Папата припомня и 25-годишнината от учредяването на Папския съвет за санитарните дейци и насърчава християните да живеят конкретно притчата за Добрия самарянин.


Пасторалната дейност в широкия свят на здравеопазването, пише Бенедикт ХVІ, е интегрална част от мисията на Църквата, „защото се вписва в спасителната мисия на Христос”. Папата отправя пожеланието Световният ден на болния „да бъде повод за по-всеотдаен апостолски устрем в служба на болните и на тези, които се грижат за тях”. Всеки християнин, се чете в посланието, „е призван да оживява в различни и винаги нови контексти притчата на Добрия самарянин”. И днес, както в края на притчата, подчертава Папата, Исус ни насърчава „да се наведем над телесните и духовни рани на много наши братя и сестри, които срещаме по пътищата на света”. Насърчава верните „да разберат, че когато Божията благодат бъде приемана и живяна във всекидневния живот, болестта и страданието могат да се превърнат в училище на надежда”. Припомняйки енцикликата „Spe Salvi” подчертава, че не „отдалечаването на страданието и бягството пред болката”, са тези, които изцеляват човека, а способността му да приеме страданието и в него да намери смисъла чрез съюза с Христос”.


Хуманитарната и духовна дейност на Църквата сред болните и страдащите, припомня още Папата, е изразена чрез разнообразни форми и санитарни структури и с институционен характер. Учредяването на Папския съвет за санитарните дейци преди 25 години е част от „това църковно насърчение към света на здравеопазването”. В настоящия историческо-културен момент, отбелязва Папата, „се чувства и необходимостта от едно по-внимателно и капилярно присъствие редом до болните, както и от едно присъствие в обществото в състояние ефикасно да разпространява евангелските ценности в защита на човешкия живот във всички негови фази, от зачатието до естествения му край”.

В Годината посветена на свещеника, Папата отправя мисълта си и към свещениците „раздаващи тайнствата на болните”, „знак и средство на Христовото състрадание, което трябва да стига до всеки човек белязан от страданието”. И подчертава, че „времето прекарано редом до този, който живее изпитанието, е пълно с благодат за всички други измерения на пасторалната дейност”. Накрая Папата иска от болните да се молят и да поднасят своите страдания за свещениците, „за да бъдат верни на тяхното призвание и свещенослужене, така богато на духовни плодове за благото на цялата Църква”.

jp/ rv