Свети Андрей Апостол - мъченик и носител на надежда

На 30 ноември Католическата и Православната църква отбелязват литургичния празник на Свети Андрей Апостол. На него Бенедикт ХVІ посвети своята катехистична беседа по време на генералната аудиенция на 14 юни 2006 г.


Андрей е по-малкия брат на Свети Петър. Именно поради тази роднинска връзка между тези двама апостоли, посочва Бенедикт ХVІ, „Римската и Константинополската църква се чувстват по-особен начин побратимени Църкви”. За да подчертае тази връзка, през 1964 г. Павел VІ дарява мощите на Свети Андрей, съхранявани във Ватиканската Базилика, на епископа на Патрас, Гърция, където според традицията апостола е бил разпънат на кръст.

Бенедикт ХVІ припомня, че свети Андрей пръв последва Христос (за това Византийската църква го нарича и Protoclitus „Първозвани”), и той е този който отвежда при Учителя своя по-голям брат, казвайки му: „Намерихме Месията”. Но Андрей е също и този, който задава и най-много въпроси: не се страхува да пита Исус, как пет хляба и две риби могат да утолят глада на многобройните хора събрали се да слушат неговото учение. По-късно, когато Исус говори за разрушаването на Ерусалимския храм, Андрей иска да знае, кога ще се случи това:


„От всички тези епизоди, можем да заключим, че не трябва да се страхуваме да задаваме въпроси на Исус, но в същото време трябва да бъдем готови да приемем учението което Той ни дарява, дори и да е изненадващо и трудно”. 

Андрей – посочва Папата – е човек който търси и иска да познава по от близо Исус. Той е човек на надеждата, който без да се страхува от опасностите, носи на другите вярата. Докато Петър е в Рим, Андрей възвестява Евангелието между гърците. Двамата братя, които без колебание и веднага приеха призива на Учителя да станат ловци на човеци, умират като Него на кръста. Кръста на Свети Андрей е с формата на „Хикс”, и именно поради това носи неговото име. Според едно древно свидетелство, малко преди да умре, Апостола нарича кръста Блажен, защото преди него, Христос беше разпънат на Кръста:

„От тук можем да научим един важен урок: нашите кръстове придобиват стойност, само ако са приети и видяни като част от кръста Христов. Само от този Кръст, нашите страдания са облагородени и придобиват техния истински смисъл”. 

Бенедикт ХVІ завършва своята катехистична беседа с молитва: 
„Нека Апостол Андрей да ни научи да следваме с готовност Исус, да говорим с ентусиазъм за Него на всички, които срещаме в нашия живот и преди всичко да поддържаме с Него една връзка на истинско приятелство, осъзнавайки че само в Него можем да намерим смисъла на нашия живот и нашата смърт”. 

svt/ rv