Бенедикт ХVІ отслужи Вечерната молитва в Базиликата Свети Петър, с която даде началото на предколедното време

В късния след обед, Бенедикт ХVІ отслужи във Ватиканската базилика Вечерната молитва за първата неделя от предколедното време, с която се отбелязва началото на новата Литургична година. Именно от това предколедно време започва един нов годишен цикъл, в който Църквата отслужва цялата тайна на Христос, от Въплъщението до Петдесятниця и очакването на Неговото славно завръщане.

Бенедикт ХVІ посвети своето кратко размишление, позовавайки се на краткото четиво от първото послание на Свети Павел до Солуняните, в което апостола ни призовава да подготвим „пришествието на Нашия Господ Исус Христос”, бидейки безукорни, с благодатта Божия. Павел използва думата „идване”, която идва от латинската дума “adventus” и оттук термина който се използва за предколедното време: Адвент. Светият Отец посочи, че тази латинска дума е еквивалент на „присъствие”, „идване”, „пристигане”. В древността е използвана, за да се посочи както идването на царя или императора, така и на божеството:


„Първите християни употребяват думата „adventus”, за да изразят своята връзка с Исус Христос: Исус е Цар, влезнал в тази бедна „провинция” наречена земя, за да посети всички. С думата „adventus” се е посочвало, че Бог не се е оттеглил от света, че не ние е оставил сами”. 

Значението на думата „adventus”, включва в себе си също и това на „visitatio”, на визита: на визитата на Бог, който желае да влезе в общение с чевеците, посочи Папата:


„Силното литургично време на Адвента, ни призовава да отделим моменти на тишина, за да доловим това присъствие. То е призив да осъзнаем, че отделните събития през деня, са знаци които Бог ни отправя: знаци на внимание към всеки един от нас”.  

Увереността от това присъствие, отбеляза Папата, трябва да ни помогне да виждаме света с други очи и да виждаме нашия живот като една „визита”, начин, чрез който Бог стои близо до нас, във всяка една ситуация. Предколедното време е очакване, което същевременно е и надежда, защото ни насърчава да разберем смисъла на времето и на историята, като благоприятен момент за нашето спасение, подчерта Бенедикт ХVІ: 
„Надеждата е характерна черта на човешкия живот, но за християните тя е белязана от една сигурност: Бог е присъстващ по пътя на целия наш живот, придружава ни и едни ден ще изтрие нашите сълзи. Едни ден, всичко ще намери своят завършек в Царството Божие, Царството на справедливостта и Мира”. 

Съществуват различни начини на очакване, подчерта Папата и ако времето не е изпълнено от едно настояще дарено от смисъл, бъдещето е изпълнено с несигурност. Но когато времето е дарено със смисъл, тогава радостта от очакването прави безценно настоящето:


„Християнският Адвент е повод, за да разбудим в нас истинския смисъл на очакването, връщайки се в сърцевината на нашата вяра, която е тайната на Христос, Месията очакван дълги векове и роден в бедния Витлеем. Идвайки сред нас, Той ни дари и продължава да ни дарява своята любов и Спасение”.  

Ако Исус е присъстващ в нашия живот, подчерта Папата, времето не е лишено от смисъл, защото можем да продължим да се надяваме дори когато другите не могат да ни гарантират тяхната подкрепа, дори когато настоящето е изпълнено с трудности:

„Адвента е време на присъствието и очакването на вечността. Именно за това, то е време за радост, една вътрешна радост, която никое страдание може да премахне. Радостта, че Бог стана човек. Тази радост невидимо присъства в нас и ни насърчава да вървим с вяра напред”. 

Папата завърши своето размишление, отправяйки молитва към Дева Мария, пример и подкрепа за тази вътрешна радост, да ни дари благодатта да живеем бдителни и дейни това литургично време.


svt/ rv